Ефективност и неефективност на социалните мрежи, според Дънкан Уотс

Дънкан Уотс е математик интердисциплинарист, който е посветил живота си на изследване на социалните мрежи и на ефекта на теорията на “Малкия свят” при живите организми и при човешките личности и общности.

Дънкан Уотс

Първите му изследвания са върху щурците и цикориите и върху ятата птици, като щъркелите и жеравите. Интересът му към изследванията и експериментите на американския социо-психолог Стенли Милграм върху ефекта на “Малкия свят” и особено към теорията за “шестте стъпки, които ни разделят”, за да стигнем до всеки един човек на планетата (не са ти необходими повече от 6-7 посредника, за да се свържеш със всеки един човек на планетата, когото търсиш) го правят единот най-известните съвременни изследователи на ефективността и неефективността на социалните мрежи. Последните му изследвания го довеждат до идеята, че ефективността на социалните мрежи е непредивидима или трудно предвидима, както са всички сложни системи, според теорията за “ефекта на пеперудата” на Едуард Лоренц, а и според теорията на хаоса и неопределеността (за да се случат, тябва да има определено ниво на “необходими случайности”, а случайностите са непредвидим). Тази сложност на изследваните социални реалности обаче не отказва Уотс да се занимава с тях, а още повече разпалва интереса му.

В най-последните си трудове той стига до извода, че един от най-важните фактори за това дали ще проработи една социална мрежа е личностният фактор и интересът му се насочва към ролята на човешката личност, макар че на коя личност ще повлияе на ефективността на процеса също е трудно предвидимо обстоятелство, подлежащо и на много случайни обстоятелства.

 

11173404_10152899395184372_2496385803189006814_n

Ефективна е социалната ни връзка само с хора, които познаваме добре, уважаваме много и ги обичаме.

Според изследването на Уотс за (не)ефективността на фейсбук, социалните мрежи са ефективни, когато в тях участват само хора, които се познават в реалния живот и “много хляб са изяли” заедно и които си имат безусловно доверие и уважение, което води до сериозно отношение към това, което ви споделят.

Това условие обаче не е достатъчно, за да е ефективна мрежата. За да е ефективна, тя не трябва да е затворена, но не трябва и да е отворена, а трябва да е полуотворена, полупропусклива.

Какво означава това?

Представете си, че вие сте ядрен физик и искате да разпространите важна информация за аварията във Фукошима – примерно:

“Във Фукушима се случи най-мащабната атомна експлозия, която човечеството познава – с цели три атомни гъби, а ядреното гориво продължава да изтича в океана. Пазете се, не влизайте в морето, не яжте океански продукти, следете дали въздушните течения във вашата страна не идват от Япония.”

Получила ли сте такава информация по фейсбук? Хайде да видим сега защо не сте я получила или по-скоро защо не сте я прочела и разпространила. Ако вие искате да разпространите това съобщение, но фейсбук приятелите ви са повечето случайни познати и надхвърлят 60 човека, то информацията просто се размива в общия информационен поток.

Отворена група: информацията се размива

Всички ще лайкват картинка със залеза на Фуджи, а трите атомни гъби просто ще ги “скипнат” или въобще няма да попаднат на тях или дори и да попаднат, няма да ги видят.

Ако вашата социална мрежа е само от ядрени физици, които познавате, то информацията ще се разпространи сред тях, но няма да излезе никъде другаде – ще се получи синдромът на затворената общност – информацията ще циркулира в кръг само между тясната група специалисти и няма да се разпространи в мрежа, ще остане затворена в кръга ви.

 

Затворена група – информацията циркулира в кръг и не се предава на вън

 

Обаче, ако вие имате много добър приятел таксиметров шофьор и освен на колегите си физици пуснете тази информация и на него, тогава таксиметровият шофьор ще я разпространи сред всичките си колеги таксиметрови шофьори. Ако някой от таксиметровите шофьори от Русия има много добър приятел лекар от Аржентина, той ще я разпространи и на него и той ще я разпространи сред всички лекари в Аржентина, а между другото и на свой много добър приятел фермер в Бразилия – и т.н. и в този момент вече ще се получи ефективна социална мрежа, която работи наистина мрежово, по ефекта на верижната реакция, ефекта на доминото и ефекта “Светът е малък”. Тогава социалната ви мрежа ще е ефективна: когато имате в нея хора, с които си вярвате и се уважавате и които не са само затворена общност, а сред тях има и хора от различни социални групи и народи. Така се получава ефект на верижна реакция при предаваме на информация – всеки човек, познва още 10 души на които вярва и изпраща по подходящ начин тази информация, за да я рапространят. Всеки един от тези 10 души познава по още 10 души, на които я изпраща. Това е равно на 10х10. Всеки един от тези 100 човека я изпраща на по още 10 – получава се 100х10. Всеки един от тези хиляда познава по още 10. Стигнахаме до 1000х10, а още не е минала и една минута, от както разпространяваме информацията – всеки може да си представи как може да продължи този процес и как за 20-30 минути може да обхване всякакви хора от всякакви социални групи по цялата планета…

Полуотворени групи: социалните мрежи са ефективни

Става ли ясно така защо начините, по които се ползва фейсбук го превръщат в неефективна социална мрежа?

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s