Author Archives: petarkanevdoktora

About petarkanevdoktora

преподавател на УниБИТ

Откъси от книгата “Малки ръчички” от Петър Канев

Малки ръчички-финал2_Page_018

Малки ръчички-финал_Page_020

Малки ръчички-финал2_Page_022

Малки ръчички-финал2_Page_032Малки ръчички-финал2_Page_033Малки ръчички-финал2_Page_034

Малки ръчички-финал2_Page_046

Малки ръчички-финал2_Page_049

Малки ръчички-финал2_Page_058 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_062 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_066 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_081 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_082 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_083 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_097 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_099 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_100 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_101 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_116 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_117 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_118 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_119 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_127 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_128 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_129 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_130 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_131 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_132 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_133 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_134 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_137 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_138 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_139 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_140 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_141 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_142 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_146 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_147 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_153 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_154 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_155 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_156 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_158 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_159 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_160 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_161 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_162 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_166 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_168 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_169 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_172 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_173 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_174 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_176 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_178 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_180 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_181 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_185 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_186 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_187 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_188 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_189 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_190 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_191 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_194 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_195 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_210 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_211 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_212 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_213 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_219 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_220 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_221 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_225 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_226 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_227 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_230 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_231 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_232 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_233 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_234 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_235 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_237 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_240 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_246 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_247 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_248 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_249 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_250 - CopyМалки ръчички-финал2_Page_274Малки ръчички-финал2_Page_275Малки ръчички-финал2_Page_276Малки ръчички-финал2_Page_277Малки ръчички-финал2_Page_278Малки ръчички-финал2_Page_279Малки ръчички-финал2_Page_287Малки ръчички-финал2_Page_288Малки ръчички-финал2_Page_289Малки ръчички-финал2_Page_291Малки ръчички-финал2_Page_294Малки ръчички-финал2_Page_295Малки ръчички-финал2_Page_296

 

Advertisements

“Давно и неправда” – Софийска история от януари, 1988 г. (от книгата “Малки ръчички” от Петър Канев)

Между 1988 и 1990 г. част от съучениците ми се събираха на „Космос“ – там ни правеха истинско капучино с пяна и с канела. А когато нямаше пари за капучино, се нареждаха в дълга върволица по бордюра до градинката на НДК с лице срещу „Космос“, а при хубаво време – понякога и на фонтаните. Бях се пристрастил да минавам оттам вечер: да видя кого ще срещна и дали ще се изненадам – хубаво или лошо. Кафето и „Космос“ ми липсваха най-много, когато заминах на заточение в казармата в Нова Загора. А когато се завърнах след години, „Космос“ вече не съществуваше.

Не знам какво и доколко съм говорел аз самият, но обичах да слушам разговорите на съучениците ми, седнали на бордюра. Един разговор съм запомнил много ясно. Може би си говореха Лъчо и Перо от по-горния випуск, но не съм сигурен вече – спомените избледняват и изчезват. Единият споделяше на другия идея за сценарий как да започне филм. Трябва да е било покрай вдъхновението от кинопанорамата. Помня първата картина от този въображаем филм много добре – врязала се е в съзнанието ми, макар че не знам защо. Ето как започваше сцената: В града вали дъжд. Камерата показва в далечен общ план улиците и постепенно се приближава към фигурата на млад мъж, седнал на бордюра на тротоара в дъжда, без да се крие с нищо от усилващите се едри капки. Постепенно се вижда, че държи нещо в ръцете си. Бял лист. И пише. С писалка. С мастило. Дъждът шурти вече като из ведро. Мастилото се разлива и буквите се разтичат по белия лист и изчезват. Но мъжът продължава да пише.

Това сигурно съм аз.

януари, 2019 г.

*

А през януари 1988 г. написах:

Само студеният вятър духа някъде над блоковете. Майка ми се кара на брат ми. Мони пие кафе в „Космос“. Зомба търси цветя на пазара. Лили пресилено и неестествено се смее в компанията на кравайци. Любо Мазния рита една мъртва котка. Веси си слага червило. Съни търпи шамарите на лудия си баща. Паякът се разкарва със Слона из празните кални улици. Пъна надига вече втората бутилка. А на булевард Христо Смирненски  тълпата се реди на опашка за някаква нова риба. Това ли искаше да ми кажеш, Господи? Кажи, това ли искаше да ми кажеш? Затова ли те сънувах?…

НАШИЯТ СНЯГ
(песен на ПЕНА)
Бавно топи се първият сняг
светят бездушните лампи
Някакъв тих и отминал луд глад
Пълни с безличие чанти
Хладните погледи впиват се в мен
зъзне студът във сърцата
празни очи търсят някакъв плен…
Нищо. И празният вятър.
Сухите думи пързалят се пак.
Сухият сняг. Ранна зима.
Лампите плискат студения мрак
чувствам, че нещо отмина
Неуловим идва топлия зрак
за да попие в земята
Космосът в
Космос;
застинал стар влак.
Нищото. Празният вятър.
Кой ще запали в очите ти лъч?
Кой ще разлее кафето?
Кой? Само ти, ледена пръст?
мърдат се бясно ръцете.
Кой ще запълни празният лист?
Кой ще размърда лицата?
Кой ще запали огънят чист?
Нищото? Празният вятър?
Чувствам надвиснала пропаст на мен
Чувствам се мокър и празен.
Кой ще разклати света замразен?
Моят часовник омразен?
Нека не схващате мислите пак.
Вятърът духа в лицата.
Сякаш изчезнал е спрелият влак.
Тук е ненужният вятър.
Времето плисва се, става на лед
и не тече по-нататък
само студа заличава навред
огън, лица, топлината
Пясъкът литва безсмислен и сух
всичко изчезва с лицата,
Само остава да тлее сънят…
Нищото, празният вятър.

Малки ръчички-финал_Page_020
ПЯНА
(песен на ПЕНА)
Долу в морето
луната ще свети
и ще преглъщаме
светлини,
и в своя полет,
от пяна поети,
ще се превърнем
в разбити вълни.
И за да кажем на морската пяна,
че я желаем и в наш’те сълзи,
ние ще влезем в недрата ѝ само,
а в кръв морето ще търси
борци…
Няма гора – само сухи дървета.
Няма огньове, а пепел и пръст.
Щом ще се бориш – разкрий си сърцето
и посади го
във вятъра бърз.

*
НОЩТА
(песен на ПЕНА)
Тази нощ, в която мъртвите са живи,
Тази нощ, в която живите са мъртви,
Тази нощ, в която трупа се снегът,
Виелица влиза в среднощната пустош.
В тази нощ се гонят вихрите пенливи,
В тази нощ аз знам, че живото е жълто,
В тази нощ аз схващам, чупи се ледът,
Отваря се бездна безкрайна и глуха
и огън не пламва и всеки заспива.
В тази нощ…

януари, 1988 г.

*
НЕЩО
(песен на ПЕНА)
Нещо естествено, нещо човешко
нещо раздвижено, нещо добро
нещо реално и нещо горещо
Търсещо огъня влажно око
Нещо. И просто и истинско нещо
нещо изпълнено със топлина
нещо във въздуха тук се усеща
щастие, бягство или самота?…
Знам всички имаме нужда от нещо,
нежна усмивка, сълза, топлота…
Нужда от нещо…

В края на режима на Тодор Живков усещането за безпътица,
отчаяние, бездушие и задушаващо лицемерие се смесваше с ки-
пящия дух на бунт, гордост, копнеж по нещо неизказано, неуло-
вимо, непознато, ДУХОВНО и покълването на едно невидимо
човешко достойнство, което тогава надигаше глава, а по-късно
се изгуби. Мисля, че в най-сполучливите ми стихотворения от
онзи период се усеща тъкмо тази особена атмосфера.
Пак тогава започнахме да правим песни с приятеля ми Ники
Ангелов. Неговата музика беше повлияна от ню уейва, а моите
текстове – от Роджър Уотърс и Питър Гейбриъл; по това вре-
ме за пръв път започнах да превеждам – с Пинк Флойд. Идеята
беше да създадем концептуален албум със свързани помежду
им песни, като тези на Флойд, но с уейв звучене. Албумът се каз-
ваше „Ние“, записахме го през 1987-1988 г. на касета почти це-
лия, но аз лично не разполагам с нито един запис. Нарекохме се
„ПЕНА“ – от първите букви на името ми и инициалите на Ники,
но също и като закачка с шопските вицове за Нане, Вуте и Пена
и с думата „пяна“, произнесена на шопски диалект. „Пяна“ беше
първата ни песен, която направихме заедно през 1987-1988 г.
А заглавието на втория ни нереализиран концептуален албум
от 1992-1993 г. беше „ПЕНАТА на дните“ – игра на думи, но и
поклон пред един от най-хубавите и най-покъртителни романи
на Борис Виан. В годините 1988, 1989 и 1994 пишех не стихове,
а думите за нашите песни. Прилагам част от тях тук, макар че
моите текстове без прекрасната музика на Ники са като птица
без крила и не знам дали да се представят, ако не може да се чуе
мелодията.

005. 1988

Повече за Малки ръчички от Петър Канев – откъси от книгата, новини, съдържание и още нещо

Малки ръчички” е книга с поезия, рисунки, спомени, песни, комикси и картини от Петър Канев, събрани от 1987 г. до сега. Готова е за печатница. Но бройките се поръчват предварително от хората, които я желаят. Моля заявете предварително искате ли тази книга? (как и защо  – вижте в тук: https://tinyurl.com/MalkiRachichki )

СЪДЪРЖАНИЕ НА КНИГАТА:

    1. ПОСВЕЩЕНИЕ
    2. КАК И ЗАЩО ПИША КАКТУСИ
    3. ДАВНО И НЕПРАВДА – 1987-1990
    4. МЕЧА СВАТБА 1987-1988
    5. ЕРОС-ТАНАТОС 1990
    6. ТОВА Е ПЛАЧЪТ МИ 1990
    7. СМЪРТТА НА КОНФУЦИЙ 1991
    8. КАКТУСИ 1991-1992
    9. МАЛКАТА СВЕТЛА ТОЧКА 1992-1993
    10. МОЛИТВИ И ЗАКЛИНАНИЯ ЗА ДОБРО 1997
    11. ИДИОТИТЕ – ИСТОРИЯ ЗА КЛУБ ИДИОТ
    12. ПРОГРИГОР – ИДИОТСКА ДРАМА 1997
    13. АКУЛО МИЛА, МОЛЯ ТЕ СВИРУКАЙ ПАК – КОЛЕКТИВНО ИЗМИСЛЕНИ АВТОРИ, 1995-1997
    14. РЕСТИТУЦИЯ – КОМИКС 1999
    15. ЛИТЕРАТУРЕН ЖИВОТ – КОМИКС 1999
    16. БЕЛИЯТ ГРАД 2000
    17. КАК СЕ СЪЗДАВАТ ОБЩНОСТИ – НОВА АСОЦИАЛНА ПОЕЗИЯ
    18. МАЛКИ РЪЧИЧКИ 2018
    19. ОТЗИВИ
    20. НАОБРАТНО – ОНТАРБОАН 2019 – 1977
    21. POIROT – СТИХОВЕ НА ПЕТЪР КАНЕВ В РЕЗЮМЕ НА АНГЛИЙСКИ
    22. ПИСМО ОТ АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ

Бутон за сайт-6

Бутон за сайт-3Бутон за сайт-4Бутон за сайт-5

*

 

ПЕТЪР КАНЕВ ЧЕТЕ СВОЯ ПОЕЗИЯ – ВИДЕО:

т. 10 стр. 230-231

ДАЛЕЧ ОТ ПРИМАТИТЕ

Косатките някога са били човекоподобни, атланти.
В осмия месец от бременността
бебетата им приличат на гигантски човечета,
а в деветия – вече са риби, китове.

Сладко дремем, допрели четирите си глави
една в друга – примижаваме с клепачи
под сладко прижурящото слънчице,
маймунките от светото семейство,
Вълните галят нежно ходилата ни.
Спим – сънуваме.

Напускаме плажа на приматите,
на който павианите
се самоизяждат,
шимпанзетата пребиват падналия си вожд
и храчат върху му
и всичките им самци масово преебават почти до смърт
разгонената женска пред малките й.

Лягаме на самия морски бряг, пред вълните,
под канонадата на учебните торпеда,
сладко задрямваме.

И в полусън чуваме възглас:
„Делфините!”

Отваряме очи. Скачаме!

Делфините са съвсем до брега –
Огромни, мънички –
Гмуркат се, летят, подскачат –
Буквално пръскат вода в краката ни.

Рибарските мрежи са разкъсани.

Целувам те.
Ти си съвсем мъничка в дланта ми – палечка.
Аз съм съвсем мъничък върху крачето ти – малкото раче на нокътя ти.
Децата ни са големи колкото слънцето – светят ослепително.

Един плавник напред и ето –
вече не сме от рода на маймуните.
Дарвин плаче и се смее от радост,
сълзите му капят по брадата му.
Костенурката му побутва с носле краката ни.
Но те са се превърнали в плавници.

Малката русалка подкача и ни пее и ни говори
и се прегръща със Силия от рода на тюлените.
Тюлените монаси излизат от килиите си и ни ръкопляскат.
Влюбени улулици кръжат над главите ни и ни подвикват
и ни подканят с крясъците, с гукането си-
далеч към скалата на кормораните.

Тиранинът павиан пада от ужас по гръб,
на червения си задник, вика злобно,
стене от болка и плаче, уплашен от ужаса на еволюцията.

Всички гъсеници по плажа се превърнаха в пеперуди
и отлетяха.

И ние не сме вече маймуни.

Петър Канев, 2018

*

Виж още:

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ МОИТЕ СТИХОВЕ (П. Канев):

В тези стихоподобни творения от няколко периода ясно се
открояват различни маниери и вкусове на писане, които за лю-
бителите на етикетите и на подредените шишенца условно мога
да назова нещо-като-неосюрреализъм (но не пост- защото не
съм прост!) и търсен наивизъм.
Трудно ми е да оценя какво представляват те всъщност, тъй
като са до неистовост асоциални. Доказателство за тази им осо-
беност е може би това, че (почти) никога не са били публикувани
никъде, тъй като отказвах да махна от тях която и да било дума
или знак, или каквото и да било от онези неща, които очевидно
смущаваха читателите им – и то (почти) всички – поради край-
но недисциплинирания и нелюбезен похват да не спазвам оч-
акваното и конвенционалното: нито рима, нито безримие, нито
жанрове, нито стилове, нито ритмика, нито безритмие, нито
граматика, нито правопис, нито правоговор, нито редактиране
на грешките, нито градация, нито поанта, нито естетика, нито
здрав разум, нито логика, нито безсмислие, нито смисъл, нито
нонсенс, нито каквото и да било, което не идва право и директ-
но от сърцето ми – или поне от нощното небе.

В тази селекция от мои произведения от целия ми досегашен живот съм подбрал текстове, които са били истински в моментите, в които съм ги писал.

Исках да пробвам да пиша така, както рисувам.

Исках да отсвиря всички стандарти на естетско замазване на чувствата и мислите – исках да ги покажа такива, каквито са в мен: голи, възторжени по детински.

Постигнах духа, формата, настроението, топлотата и душата, които съм искал да изразя – най-доброто, по моите собствени представи, което винаги съм искал да напиша точно така – да покажа зайчето в цялата му наивна голота – глупавичките му детински радости, игривост, тъга, чувства и мисли...

Но днес зайчето поумня от лоши и болящи рани и се превърна в прастар, псевдомъдър заек-философ – с много клепнало ляво ухо и окъсани мустаци.

За мен 2018-та беше година на преображение. Преобразих се до такава степен, че започнах отново да пиша – нещо, което никога не бях предполагал, че може да ми се случи пак. И не само това, но и – има-няма за година – написах едни от най-хубавите неща, които съм в състояние да извадя с болка и любов от сърцето си. И ето че съм… отново отвъд. И отвъд отвъдното. Сюрреалистичното ниво на писането ми е стигнало и до нови измерения: Чудото на живота ме интересува повече, отколкото някога – Живот je чудо – повече лаконичност и стриктни описания на напълно конкретни реални неща, а не на видения, но така, че на читателя вероятно му се струват неразбираеми, въображаеми, алегорични Извън контекста на преживяното от мен те вероятно изглеждат странни и често непонятни, но в истината има някаква магия – дори когато е неразбираема, повечето хора, или поне по-чувствителните, усещат, че тя е истинска. Така истинските случки и факти започват да изпълняват ролята на алегории, символи и метафори, но вече не са на ужким – те са истинските алегории, символи и метафори на нещата от живота, на големите му малки чудеса. И затова на мен изобщо не ми се ще да развалям удоволствието от четенето на тези превъзходни нонсенси чрез поясняването им с някакъв тъп контекст. Нека текстовете им да си останат чисти магарета, катъри и мулета.
Хубавото: макар че са до крайност частни – станали са с нещо и публични, щом публиката ги харесва. Но всичко това е техника за правене на впечатление, а в крайна сметка най-важното си остава да имаш какво да кажеш и да разкажеш. И то да е истинско, от плът и кръв, органично. Аз мисля, че имах какво да кажа и какви чувства и мисли да споделя. Основният ми стремеж остана да
са истински, без значение в каква форма са облечени и дали имат
форма въобще; да излязат както са вътре в мен – в ума ми, в сър-
цето, в душата и в тялото ми – така да стигнат до ръцете ми,
с които пиша (надявам се, че не пиша с краката си, макар че имам
и такива гафове понякога).

Спомням си едно интервю с Роджър Уотърс след представлението на „Стената“ на стадион „Васил Левски“ в София. На въпроса защо е изписал „оставка“ на стената, Уотърс сподели, че постоянно се ужасявал да не би изкуството му да си остане изкуствено – той искал то да провокира, да събуди, да те накара да чувстваш, че това е животът, че е нещо, което се случва наистина и боли, и продължава и отвъд сцената, а не е забавление, с което да забравим действителността, като се успокояваме, че всичко е на ужким. Но то не бива да бъде на ужким, иначе няма смисъл да се прави въобще. Това е нещото, към което съм се стремил в последните си писания, както и при подбора на текстовете за тази книга: те да са органични, следователно да болят, но най-вече да не са на ужким, а да са истински:

МАНИФЕСТ НА ПОЕТИЧЕСКИ НУЖДИ

Не купувай, не продавай, не кради,
обработвай собствената си градина
без гмо и сурогати
в органично писане.
Стихотворението трябва да е организъм,
но е много неприятно, когато ти опоска хладилника,
когато хърка, когато си поти
и когато се мъчи
в тоалетната.

Превърни етиката си в мисъл,

за да не си запек.
Мисълта ти да поражда силни чувства –
иначе е разстройство.
Силно чувствай истината
и преди да я повърнеш,
пий само от мечтата.
Но ако искаш наистина да си истински –
обичащ –
е по-добре да изпееш „Зайченцето бяло“
в банята.
А тук сме да се забавляваме.
Гарвани, радвайте се и се веселете!
Не сме родени да сме гипсови джуджета.

Тъй като смятам, че в следите, които оставям от себе си в един текст, трябва човешкото да присъства плътно във всичките си нива и аспекти, не съм оставил тези текстове само на фактите, а съм ги напоил и с мисъл, чувства и въображение, но въображението в тях е насочено не да измисля неща на ужким, а да открива неподозираните и шашкащи връзки между тях. Така се създава организъм: няма сладка музика в словото му, но има съзвучия и симфония в игрите на смисъла и значението – свързани и обвързани в едно цяло тяло, както са клетките, органите и системите в живите ни тела. Но тези тела не спят изолирани в зимен сън, те въздействат. Надявам се дори да бъркат в здравето на някого. А още повече се надявам да сътворяват и да милват, а даже и да прегръщат. Защото имат
ръчички.

Абе майтап бе, Уили. Всичко дотук звучи така помпозно, все едно самият Алф го е написал. Затова съм поместил в края и детските ми текстове. За да ни напомнят, че колкото и хубаво е да пишеш как гният месата ни приживе и как сдуханата смърт ще разкапе накрая всички ни в капещи мръвки, още по-хубаво е да запеем заедно „Зайченцето бяло“. И „никога да не порЕснем“.

Петър Канев

КАК ДА ПОРЪЧАМЕ КНИГАТА “МАЛКИ РЪЧИЧКИ” ОТ ПЕТЪР КАНЕВ

Малки ръчички” е книга с поезия, рисунки, спомени, песни, комикси и картини от Петър Канев, събрани от 1987 г. до сега, подготвена за издаване от общността Човешката библиотека.  – На 10 март ще влезе в печатница за предварително уговорения тираж от 201 броя. Повече вижте в тук: https://tinyurl.com/MalkiRachichki

ВАЖНО! Цената на книгата е 10 лева. Срок за заплащане: 10 март 2019.

КАК ДА ПЛАТИТЕ, АКО ЖЕЛАЕТЕ КНИГАТА:

      • директно на автора Петър Канев или на екипа ни.
      • Пишете  директно до автора – на petardkanev @ gmail . com и/или в месинджър
      • или ПЛАЩАНЕ ДИСТАНЦИОННО –  на Човешката библиотека:

С дебитна или кредитна карта от банкомат: Следвайте инструкциите ТУК. БУЛСТАТ: 8109095303

С кредитна карта онлайн – имейл на получателя е poslednorog в gmail-точка-com.

Пратете ни запис по:

– банков път: на IBAN BG13ESPY40040019227153.

– easyPay – по-бързо, по-евтино и по-лесно от пощенските записи. 🙂 Изберете си удобен офис на easyPay. Кажете, че пращате превод към ePay микросметка. Сметката е регистрирана от: Калин Младенов Ненов, имейл poslednorog в gmail-точка-com, клиентски номер (КИН) 2603169422.

СРОК ЗА СЪБИРАНЕ НА ПАРИТЕ: до 10 март 2019 г.

Колкото повече заявки за “Малки ръчички” съберем, толкова по-ниска ще е цената на всяка бройка.

Бутон за сайт-6Бутон за сайт-2Бутон за сайт-4Бутон за сайт-5


КАК РАБОТИ ИЗДАТЕЛСКАТА ИНИЦИАТИВА “ЧОВЕШКАТА БИБЛИОТЕКА”:

1-1-Заснемане на цял екран 20.1.2019 г. 211632Човешката библиотека (ЧоБи) е доброволческа общност от страстни любители на книгите и изключителни професионалисти в книгоиздаването.

Общността ЧоБи е  нещо като задруга да съберем заедно пари и да реализираме колективно книгата, която искаме да имаме в дома си.

Принципът, по който работят човеците от Човешката библиотека е доброволно събиране на средства (fundrising) за издаване на книгите им – чрез предварителни поръчки на пожелалите да сбъднат и родят определена книга.   Предварително се правят заявки кой иска да има книгата разпечатана в книжно тяло. Според броя на заявките се определя тиража. От пожелалите да я имат се събират парите, които струва тя, според тиража, който се е получил, и тогава се плаща на печатницата за отпечатването й.

Процесът е:

  1. Първо, книгата е подготвена от издателския, коректорския и редакторския екип до предпечат и е готова за предаване в печатница – NB! – този етап вече е завършил.

2. Второ, желаещите да се отпечата тази книга и желаещите да я имат, заявяват предварително поръчките си за бройка или за бройки от нея.

3. Според предварително заявените бройки, определяме тиража на книгата

4. Според заявките за тиража се определя и крайната цена на една бройка

5. След като крайната цена стане ясна, се договаряме с пожелалите да имат книгата колко, как и кога да заплатят, за да може да я отпечатаме и да се сдобият с нея – в рамките на 15 дни след заплащането й – има различни опции и варианти за това, описани по-долу. Ориентировъчно: цената на 1 бройка няма да бъде по-висока от 20 лв., и то в най-неблагоприятния случай – по-вероятно е да е бъде по-ниска.

КАК ДА ПОРЪЧАМЕ КНИГАТА “МАЛКИ РЪЧИЧКИ” ОТ ПЕТЪР КАНЕВ, ЗА ДА ПОМОГНЕМ ТЯ ДА СТАНЕ РЕАЛНОСТ:

001. Малки ръчички Корица преднаКнигата Малки ръчички” от Петър Канев е напълно подготвена за печат. 

ВАЖНО! Определяме тиража изцяло по предварителните заявки.

Колкото повече заявки за “Малки ръчички” съберем, толкова по-ниска ще е цената на всяка бройка.

Следователно: NB! Ако познавате някого, който би искал да има тази книга, моля поканете го да направи заявка за нея. 🙂

КАК ДА ЗАЯВИТЕ, ЧЕ СТЕ ПОЖЕЛАЛИ КНИГАТА:

1-1-DSC_1047

Петър Канев

– Пишете:

директно на автора Петър Канев или на екипа ни.

Пишете ни! на place.for.future @ gmail . com

или директно до автора – на petardkanev @ gmail . com

и/или в месинджър

или като коментар в този блог

СРОК ЗА СЪБИРАНЕ НА ЗАЯВКИТЕ:

До 3 март 2019 г.

ОПЦИИ ЗА ЦЕНАТА НА КНИГАТА:

Цената на изданието ще зависи изцяло от броя на предварително заявените поръчки – най-вероятно ще варира между 10 и 20 лв. Ще ви пишем – на всеки от пожелалите книгата – колко точно ще струва тя и как и кога да я заплатите, след като получим оферти от печатници за нея, след 10 февруари.

Според предпочитанията ви е възможно да заплатите на живо, по e-pay, по easyPay или по банков път.

Но засега – просто я поръчайте.

Ако не поръчате книгата сега, по-късно е възможно да няма как да си я купите. Можете да поръчате една или повече бройки за вас лично, а също има възможност да направите и скромно дарение, за да достигне книгата и до още повече хора.

Първите 50 души, поръчали книгата, както и спомоществователите й, ще могат да получат изданието на преференциална цена, с бонус-изненада от автора.

Очакваме ви за допълнителни въпроси и за поръчки.

* * *

КАК ДА ПЛАТИТЕ БРОЙКИТЕ СИ, СЛЕД КАТО ПРИКЛЮЧИМ С ПОРЪЧКИТЕ:

Можете да заплатите бройките от “Малки ръчички”, които сте заявили:

  • на живо срещу разписка – в този случай парите събира авторът Петър Канев или негов представител, посочен лично от него
  • по електронен или по банков път – съответно на и-пей, easyPay и банковата сметка на Човешката библиотека, регистрирани на името на Калин Ненов, които ще откриете в следния линк:

https://choveshkata.net/blog/?page_id=180

(NB! Не използвайте вариант 4.3. – Еконт. В случая валидни са само варианти от 1 до 4.2.)

Новини за процеса по набиране на средствата за издаване на книгата “Малки ръчички” ще актуализираме редовно в блога на Петър Канев – сиреч, в този блог. (petarkanevdoktora.wordpress.com)

Малки ръчичики - задна корица-2

1-1-Заснемане на цял екран 20.1.2019 г. 211207-002

1-1-Заснемане на цял екран 18.1.2019 г. 005339

Повече за “Малки ръчички” от Петър Канев – откъси от книгата, новини, съдържание и още нещо – виж ТУК

“МАЛКИ РЪЧИЧКИ” ОТ ПЕТЪР КАНЕВ – ПОЕТИЧНА КНИГА

Малки ръчички е книга с поезия, рисунки, спомени, песни, комикси и картини от Петър Канев, събрани от 1987 г. до сега. Готова е за печатница. Но бройките се поръчват предварително от хората, които я желаят. Моля заявете предварително искате ли тази книга? -Виж – 🙂 : 

„На всяка стряха кактуси поникват.“

Могат ли думите-кактуси да се изливат така, както музикантите свирят джаз?

Книгата „Малки ръчички“ не е стихосбирка, а поетична автобиография, с която искам да възкреся и да събудя. Да възкреся за приятелите си и да събудя в мен онова, което не бива да бъде забравено. Надеждата от 80-те, алтернативния дух на 90-те години, копнежа за бъдеще.

В тялото ѝ съм събрал в едно рими и бял стих, поезия и проза, рисунки и песни, бурлески, комикси и спомени – в шеметен „неосюрреализъм“, отвъд привично очакваното.

Стремих се тази книга да е с една ръка отвъд жанровите определения, а вместо това да бъде истинска. Не исках да напиша стихосбирка, а нещо повече. И се надявам да е нещо повече – “Малки ръчички”, защото много ми се иска:

Да се науча умът ми да бъде ръце –
да реже лук –
голям праз –
под диафрагмата ми –
вън от блатото –

И надявам се да бърка в здравето на някого и да ви хвърли в джаза.

А още повече се надявам да сътворява и да милва, а даже и да прегръща.

Защото има ръчички.

С „Малки ръчички“ предлагам новите ми текстове в джаза, но също и подбор от мои стихове-кактуси от далечни епохи – свидетелства за съществуването на едно отминало хилядолетие.

Благодаря на човеците

от Нова асоциална поезия

и от Човешката библиотека,

с чиято помощ тази книга става реалност.

Петър Канев

.

Корица-принт (1)

Бутон за сайт-2Бутон за сайт-3Бутон за сайт-4Бутон за сайт-5

Откъси от Малки ръчички - бутон-2

*

КАК ДА ПОРЪЧАМЕ КНИГАТА И ДА Й ПОМОГНЕМ ТЯ ДА СТАНЕ РЕАЛНОСТ:

Книгата е изцяло подготвена за печат. 

ВАЖНО! Определяме тиража изцяло по предварителните
заявки.

Колкото повече заявки за “Малки ръчички” съберем, толкова по-ниска ще е цената на всяка бройка.

КАК ДА ЗАЯВИТЕ, ЧЕ СТЕ ПОЖЕЛАЛИ КНИГАТА:

      • директно на автора Петър Канев или на екипа ни.
      • Пишете ни! на place.for.future @ gmail . com или директно до автора – на petardkanev @ gmail . com и/или в месинджър
      • или като коментар в този блог

СРОК ЗА СЪБИРАНЕ НА ЗАЯВКИТЕ:

До 3 март 2019 г.

ПОВЕЧЕ ЗА ЗАЯВКАТА И ДОСТАВКАТА НА КНИГАТА – ВИЖТЕ ТУК:

Информация за процеса на набиране на средства за издаване на книгата редовно ще се актуализира на настоящата интернет страница.

1-Заснемане на цял екран 20.1.2019 г. 211144Малки ръчички-финал2_Page_131

ОТЗИВИ ЗА КНИГАТА “МАЛКИ РЪЧИЧКИ”:

„Море от видения. Чувствата чрез преживяванията. Ураган от чукове.“

Владимир Самурков

Исках да напиша няколко думи за книгата на Петър Канев, използвайки стилистиката на неговото писане, но тогава осъзнах, че е невъзможно, поради абсолютната му автентичност и уникалност. Отказах се. Поезията на Канев ни пренася след края на света, отвъд него и отвъд нас самите.

Думите му ни подават своите „малки ръчички” не за да се хванем за тях, а по скоро като заслон, в който можем , да се скрием от погледа на заобикалящата ни апокалиптична реалност и да спасим себе си не толкова от нея, колкото от суровата действителност на собствения ни аз. Стиховете на Петър ни дават онова усещане за нестихваща любов, въпреки живота! Поздравления!

Александър Иванов

Поезията на Петър Канев се намира на светлинни години от духа на съвремието ни. Тя е реплика към 90-те и към хората, които тогава се учеха да живеят, умират и обичат. Стиховете на Канев от епохата на мутрите и зората на Мирния преход са истинско огледало на духа на времето. А най-новите му апокалиптични поеми са ангелът унищожител на селския театър, чиято смърт в асексуалното мазе (записки от подземието на 21 век) само Поаро има сърце да разследва. „Форевър йанг“ на Алфавил остаря като вчерашен вестник. Демокрацията не се случи, животът не се случи, нищо не се случи, защото всичко е единствено отвъд – когато надеждата е отчаяние и отчаянието е надежда, нищо не може да ни спре.

Васил Прасков

Силата на внушенията в тази многопластова поезия с библейски препратки, свалени тук и сега на земята, патронът на избора и патронът в адовите порти – едно към едно, мащабът на метафорите, които провокират съзнанието. Поздравления, разтърсващо!

Марин Маринов

т. 1 стр. 82-83

За автораПетър Канев е роден на 3 март 1972 г. в София. Завършва културология в СУ „Св. Климент Охридски“; доктор по философия на религията при БАН; преподавател е в Катедра „Обществени комуникации“ на УниБИТ. Съосновател е на Литературно-философски клуб „Идиот“, Сдружение „Щастливеца“, Образователна мрежа „Място за бъдеще“. Баща е на две дъщери. Творил е приятелства, любов, поезия, роман, картини, комикси и… тази стихосбирка.

т. 1 стр. 34-35

Малки ръчички-финал2_Page_096Малки ръчички-финал2_Page_235 - Copy

ОЩЕ ЗА КНИГАТА:

GRAAL-2

“Космосът в “Космос” ” – сняг през януари 1988

Трябва да е било в края на 80-те. „Омагьосаният“ на Хичкок по телевизионната кинорубрика „Десетата муза“. Текст от Салвадор Дали и прословутата му картина „Предчувствие за гражданска война“ в руското списание на перестройката „Огонёк“. Любимите ми рок творци, които откривах и превеждах по онова време – Пинк Флойд, Питър Гейбриъл…  На ученическото военно обучение в село Черни Осъм представях албума „Желая да си тук“ на Пинк Флойд и превода си на текстовете на Уотърс в културния клуб. На връщане от военното във влака слушахме Мерилиън и Миднайт Ойл, Ю Ту, Бронски Бийт, Кюър, дебютните албуми на Комюнардс, на Шиниъд О’Конър и на Ениа. В едно купе съученичката ми Лили четеше на глас Стефан Цанев, Борис Виан и Жак Превер, силно впечатлена говореше за филма „Асса“ на Солавьов и ми даде да слушам „Аквариум“ и Борис Гребенщиков. Завръщахме се и…  И Кашпировски ни хипнотизираше по телевизията…

 

ОТКЪСИ ОТ КНИГАТА:

т. 3 стр. 154-155

ПЕТЪР КАНЕВ ЧЕТЕ СВОЯ ПОЕЗИЯ – ВИДЕО:


ПЕТЪР КАНЕВ ПЕЕ СВОЯ ПОЕЗИЯ – ВИДЕО:

ПП: А в допълнение към вашата изненада в книгата ще откриете също и неочаквани за една стихосбирка жанрови образци и произведения 😉

т. 4 стр. 178-179

НАПРАВЕНИ ДО СЕГА ЗАЯВКИ ЗА КНИГАТА “МАЛКИ РЪЧИЧКИ” ОТ ПЕТЪР КАНЕВ:

      1. Ива Спиридонова – 1 бр.
      2. Виолина Тошева – 1 бр.
      3. Юлияна Наскова – 2 бр.
      4. Калин Ненов – 1 бр.
      5. Нели Станкова – 5 бр.
      6. Александър Перперлиев – 2 бр.
      7. Галина Лачева – 1 бр.
      8. Магдалена Гарванова – 1 бр.
      9. Румяна Заралиева – 2 бр.
      10. Мирослава Георгиева – 1 бр.
      11. Иван Попов – 1 бр.
      12. Стефани Калчева – 1 бр.
      13. Владимира Иванова – 1 бр.
      14. Милко Дудулов – 3 бр.
      15. Васил Загоров – 1 бр.
      16. Васил Прасков – 1 бр.
      17. Александър Иванов – 1 бр.
      18. Зорница Драгнева – 1 бр.
      19. Калина Пейчева – 1 бр.
      20. Атанаска Грудева – 1 бр.
      21. Нели Воева – 1 бр.
      22. Радосвета Кръстанова – 5 бр.
      23. Елица Стефанова – 1 бр.
      24. Любомира Парижкова – 1 бр.
      25. Яна Канева – 1 бр.
      26. Димитра Канева – 1 бр.
      27. Райчо Ангелов – 1 бр.
      28. Елиа Бояджиева – 1 бр. (ел.)
      29. Людмила Грекова – 1 бр.
      30. Александър Бърлиев – 2 бр.
      31. Милкана Мескин – 1 бр.
      32. Джеси Делчева – 1 бр.
      33. сем. Дикови – 1 бр.
      34. сем. Павлови – 1 бр.
      35. Катерина Раковска – 1 бр.
      36. Мая Иванова – 1 бр.
      37. Румен Спасов – 1 бр.
      38. Евелина Стайкова – 1 бр.
      39. Гергана Костуркова – 1 бр.
      40. Петър Шурулинков – 1 бр.
      41. Борис Борисов и Нели Момчилова – 1 бр.
      42. Гена Торес – 2 бр.
      43. Илдико Отова – 1 бр.
      44. Деница Каменова – 1 бр.
      45. Никола Атанасов – 1 бр.
      46. Миряна Петрова – 1 бр.
      47. Вал Тодоров – 1 бр.
      48. Диан Карагеоргиев – 1 бр.
      49. Емил Вълев – 1 бр.
      50. Веса Тонова – 3 бр.
      51. Никол Делчева – 1 бр.
      52. Борислав Сандов – 1 бр.
      53. Ивона Иванова – 1 бр.
      54. Тома Белев – 1 бр.
      55. Ружа Матеева – 1 бр.
      56. Рангел Павлов – 1 бр.
      57. Мая Виткова-Косев – 1 бр.
      58. Филип Кирилов – 1 бр.
      59. Нина Атанасова – 1 бр.
      60. Деница Каменова – 1 бр.
      61. Яна Колева – 1 бр.
      62. Ясен Атанасов – 1 бр.
      63. Жанета Игнатова – 1 бр.
      64. Ивета Цветкова – 1 бр.
      65. Марица Стефанова – 2 бр.
      66. Елена Ставрева – 1 бр.
      67. Иво Цанов – 1 бр.
      68. Христина Гутева – 1 бр.
      69. Денис Олегов – ел. (за Русия)
      70. Людмила Петрова – 1 бр.
      71. Вяра Ганчева – 1 бр.
      72. Милена Лукарова – 1 бр.
      73. Кристина Гергинова – 1 бр.
      74. Пламен Петков – 1 бр.
      75. Васил Гюров – 1 бр.
      76. Росен Василев – 1 бр.
      77. Пламен Димитров – 1 бр.
      78. Цвета Атанасова – 1 бр.
      79. Албена Руневска – 1 бр.
      80. Поли Муканова – 5 бр.
      81. Цветелина Накова – 1 бр.
      82. Александра Михайлова – 1 бр.
      83. Иван Димитров – 1 бр.
      84. Веселка Дамянова – 1 бр.
      85. Борислава Димчева – 1 бр.
      86. Стефани Богомилова – 1 бр.
      87. Ина Димитрова – 1 бр.
      88. Ния Нейкова – 3 бр.
      89. Изабел Александрова – 1 бр.
      90. Веселина Антонова – 1 бр.
      91. Олга Радулова – Мауерсбергер – 1 бр.
      92. Десислава Пешева – Николова – 1 бр.
      93. Даниела Колева – 1 бр.
      94. Димитър Балчов – 2 бр.
      95. Алек Попов – 1 бр.
      96. Александър Заралиев – 1 бр.
      97. Атанас Петров  – за доставка в Русе Еконт “Николаевска”  – “за моя сметка всичко!” – 1 бр.
      98. Петя Шереметова – 1 бр.
      99. Алина Трингова – 1 бр.
      100. Бонка Петлешка – 3 бр.
      101. Николина Конова – 1 бр.
      102. Марин Маринов – 1 бр.
      103. Недялко Ташeв – 1 бр.
      104. Диана Чакърова – 1 бр.
      105. Кристина Попски – 1 бр.
      106. Стефан Домузов – 1 бр.
      107. Владимир Арнаудов – Натрий – 1 бр.
      108. Теодора Ламбева – 1 бр.
      109. Стефка Бонева – 1 бр.
      110. Боряна Стоянова – 1 бр.
      111. Велин Николов – 1 бр.
      112. Виолета Кръстева – 1 бр.
      113. Петър Димов – 1 бр.
      114. Росица Неофитова – 1 бр.
      115. Донка Емилова – 1 бр.
      116. Диана Чакърова – 1 бр.
      117. Румяна Дечева – 1 бр.
      118. Мария Тенева – 1 бр.
      119. Радостина Славкова – 2 бр.
      120. Евгения Нисторова – 1 бр.
      121. Галя Франческова-Василева – 1 бр.
      122. Асен Михайлов – 1 бр.
      123. Лиляна Йосифова – 1 бр.
      124. сем. Лиляна и Добрин Каневи – 1 бр.
      125. Весела Гицоайка – 1 бр.
      126. Стефка Дайнова – 1 бр.
      127. Пенчо Попов – Чугра – 1 бр.
      128. Мартин Заимов – 1 бр.
      129. Янина Танева – 1 бр.
      130. Божидарка Божинова – 1 бр.
      131. Йорданка Замфирова – 1 бр.
      132. Галя Костова – 1 бр.
      133. Анета Михайлова и Стоян Йотов – 1 бр.
      134. Ася Иванова – 1 бр.
      135. Моника Пешева – 1 бр.
      136. Младен Марков – 1 бр.
      137. Любомир Сакатлиев – 1 бр.
      138. Галя Маджарова – Тапай – 1 бр.
      139. Миряна Йорданова – 1 бр.
      140. Гергана Стефанова – 1 бр.
      141. Вяра и Любомир Любенови – 1 бр.

Малки ръчичики - задна корица-2

 

1-Malki Rachichki za disc za pechat-001

Космонавт

 

Между 1988 и 1990 г. част от съучениците ми се събираха на “Космос” – там ни правеха истинско капучино с пяна и с канела. А когато нямаше пари за капучино се нареждаха в дълга върволица по бордюра до градинката на НДК с лице срещу “Космос”, а при хубаво време – понякога  и на фонтаните. Бях се пристрастил да минавам от там вечер – да видя кого ще срещна и дали ще се изненадам – хубаво или лошо. Кафето и “Космос” ми липсваха най-много, когато заминах на заточение в казармата в Нова Загора. А когато се завърнах след години “Космос” вече не съществуваше.

Не знам какво и до колко съм говорел аз самият, но обичах да слушам разговорите на съучениците ми, седнали на бордюра. Един разговор съм запомнил много ясно. Може би си говореха Лъчо и Перо от по-горния випуск, но не съм много сигурен вече – спомените избледняват и изчезват. Единият споделяше на другия идея за сценарий как да започне филм. Трябва да е било покрай вдъхновението от кинопанорамата. Помня първата картина от този въображаем филм много добре – врязала се е в съзнанието ми, макар че не знам защо. Ето как започваше сцената: В града вали дъжд. Камерата показва в далечен общ план улиците и постепенно се приближава към фигурата на млад мъж, седнал на бордюра на тротоара в дъжда, без да се крие с нищо от усилващите се едри капки. Постепенно се вижда, че държи нещо в ръцете си. Бял лист. И пише. С писалка. С мастило. Дъждът шурти вече като из ведро. Мастилото се разлива и буквите се разтичат по белия лист и изчезват. Но мъжът продължава да пише.

Това сигурно съм аз.

П. Канев, 2019

ДЖИНДЖЪР ЗА КОЛЕДА

Совите не са това, което са.
А Ботев е бил светло-рижав.
Брадата му е била рехава.
И червена
– почти до русо
– никак не е била гъста.
Кожата му е била болезнено-бяла.
Ботев прекалено много е пиел кафе
– по повече от литър на ден.

Джинджърът с рехава рижава брада
“еманацията на българския расов гений”
е ликвидиран като млад баща на 27 години.
Втори юни е срамна дата.
Да живее 7-ми януари –
денят на Христос: ПРО-БОТЕВ.
На този ден баща му Ботьо Петков
за пръв и единствен път
се е напил като заклан, като свиня,
след като е разбрал, че се е родила
първата им рожба
с Иванка.
Да живее 7-ми януари –
Дядо Коледа тогава
всео още не е
не е съществувал.

П. Канев

GingerBotev