Category Archives: Преводи от П. Канев

ЛАЗАР – Дейвид Бауи

Виж насам – аз съм в рая.
Имам рани – невидими за никой.
Драмата ми – не могат да ми я откраднат.
Всеки ме познава сега.
Виж ме, бе – аз съм в опасност.
Нямам вече какво да губя.
Толкова дрогиран съм,
че мозъкът ми се огъва.
Мобилният ми пада под леглото.
Ей, аз ли съм това?
Като цар живях в Ню Йорк.
Изхарчваха парите ми до дупка,
но ме вълнуваше само твоето дупе.
Този път или без път.
Но знаеш, че ще полетя свободен.
Също като синята птица.
О да, ще полетя свободен.
Също като синя птица.
Не ти ли прилича тя на мен?

 

  авторски превод: Петър Д. Канев
Резултат с изображение за David Bowie Lazarus
Advertisements

“Скандалът ще спаси света” – преводи на Роджър Уотърс (Пинк Флойд) и на Дейвид Бауи от Петър Канев

За Роджър Уотърс, за кървящите сърца, за Мемориала на Флетчър и за голф-пратията между желязната Маги, Хитлер, Наполеон, Сталин, Труман и Чърчил, за летящото прасе Тръмп, за скандала и за синдрома “Салиери”

 

1-Nina
ПЕСЕН ПО РАДИОТО:

Коледа идва едва веднъж в годината
За всяко момченце и момиченце
Ах, смях и радост
как им носи всяка новичка играчка!
Но аз ще ви разкажа прикзаката 
за едно момченце, което живее недалеч от тук.
За този малчуган, ах, Коледата не е празник весел,
а просто ден най-обикновен…

ПИНК:
Беше точно преди зазоряване
в една окаяна утрин
на черната 1944-та.
Командирът поиска разрешение
той и неговите момчета да отстъпят.
Но генералите само се подсмихваха,
когато по-ниските рангове
удържаха противниковите танкове…
И така позицията при Анцио
бе удържана за още малко
с цената
на нищожна сума
от няколкостотин
обикновени човешки живота…

Една тухла в стената:

ПИНК:
Татко прелетя океана,
напусна дори спомените –
остави само дузина снимки в семейния албум…
Татко, какво още остави за мен?
Тате, оставил ли си нещичко за мен?
Всичко на всичко
само тухла в стената
Всичко на всичко просто тухли в стената…

А милият стар крал Джордж
изпратил на мама писмо
веднага щом чул, че тате е мъртъв!
И мама каза, че е
с плик и листа
съвсем позлатени!…
И аз го намерих един ден
в едно чекмедже, забутано
сред прашни стари снимки…
Очите ми все още се наливат със сълзи,
щом си помисля за това,
че сам Негово Величество е сложил
Своя подпис
и Собствения си кралски печат
върху листа!

Беше непрогледна тъмна нощ
и наоколо цареше ужасен мраз,
когато “тигрите” на британската пехота
опитаха да направят пробив
и никой не оцеля от кралските служители от полка “С”
Оставиха ги там да си лежат
на място мъртви,
а други – гърчещи се в смъртни рани,
и така Висшето командване
ми отне завинаги
моят татко…

Сбогом синьо небе:

Виждал ли си изплашените до смърт хора?
Чувал ли си рева на падащите бомби?
Чудил ли си се някога изобщо защо да бягаме към скривалищата,
щом ни обещаваха един прекрасен нов свят под чистото синьо небе?
Виждал ли си изплашените до смърт хора?
Чувал ли си рева на падащите бомби?
Пламъците угаснаха отдавна, но болката не престава да тлее…
Сбогом,
синьо небе!
Сбогом, синьо небе!
Сбогом!
Сбогом.

ПЕСЕН ПО РАДИОТО:
Това е момченцето,
което Дядо Коледа забрави.
А, Боже Мой,
та то не искаше чак толкоз много…
Написа писмо до Дядо Коледа
за няколко войничета и барабан…
И когато разбра, че деди Коледа не е дошъл,
това разби сърчицето му…
И като гледаше по улиците, то завиждаше
на всички онези щастливи дечица…

Под прожекторите:

ПИНК:
Точно така,
обичах
да ходя на шоуто,
да чувствам горещия трепет на хаоса,
тлеещ в пространството.
Кажи ми, изплъзва ли ти се нещо, слънчице?
Не сте очаквали да видите това май, а?
А ако искате да откриете какво се крие
тук зад тези две студени очи,
ще трябва да преминете през цялата помия…

Тънкият лед:

Мама те обича, бебчо.
И тати те обича също.
И морето изглежда топло за теб, бебчо,
а небето изглежда синьо…
O, бебчо…
Oo,
тъжен бебчо…
Oo,
Oo, бебчо…
А ако тръгнеш да се пързаляш
върху тънкия лед на модерния живот,
теглейки след себе си
тихото обвинение
на милионите изпълнени със сълзи очи,
не се учудвай
когато в леда се появи
пукнатина под твоите крака.
И ще се плъзнеш вън от своята глъбина, вън от съзнанието
и само страховете ти ще се понесат след теб,
ако се вкопчиш за тънкия лед…

400843_10150495850364497_1106602968_n

Изгрей ти, луд диаманте!

Спомни си – ти беше млад –
Горяща звезда:
Изгрей сега, луд диаманте!
Днес гледам в твоите очи –
Беззвездни бездни в тъми.
Изгрей ти, луд диаманте!
Ти бе вътре в обстрела
На детства и старост,
Белязан в стоманния бриз,
Хайде, ти, цел на далечния присмех,
Хайде, ти, скитник,
Ти, горд мъченико,
Хайде, ела, ти, легендо сега –
И изгрей!

Безвреме тайна узна,
Плака за всяка луна –
Изгрей сега, луд диаманте!
Дебнат от сенки в нощта,
Разкрит, облян в светлина –
Изгрей сега, луд диаманте!
Пропилял своя час
В съвършенства ненужни,
Ти възседна стоманния бриз,
Хайде, безумец,
Пророк-ясновидец,
Хайде, художник,
Ти, бард и затворник,
Хайде ела, ти отново сега
И изгрей!

 

Добре дошъл в тази машина!

Добре дошъл, сине мой!
Добре дошъл в тази машина!
Къде бе ти, сине мой?
Ние знаем къде ти замина.
Ти беше в тръбата на празното време –
забавна играчка в поточната линия,
днес търсена жадно,
утре хладно –
подмината.
За мъки на мама,
ти купи китара.
Намразил уроци, училища, свят,
ти знаеш, че сам си
безличен глупак,
така че целия път си изминал:
Добре дошъл в тази машина!

Добре дошъл, сине мой!
Добре дошъл в тази машина!
Какво мечта ти, сине мой? –
Мечти ще ти прошепнем ние!
В съня си, знам, че се видя
ти като бляскава звезда –
с китара, цял във светлина,
вечерящ вечер в “Смраден бар”
и каран в своя “Ягуар”,
така че пътя ти измина:
Добре дошъл в тази машина!

….

 

Но никой не знае къде си –

колко близо или колко далече –

Изгрей сега, луд диаманте!

Хайде, ела, ти хлапе, ти моченце,

ти победител, загубил играта,

хайде ела, ти дете на тъгата

от истината, от лъжата

и докато линеем ние тук в тъмата

на хладния стоманен вятър

и в сенки на отминали триумфи,

ти се върни назад,

към мястото от дето тръгнахме

там откъдето тръгна пак върни се,

върни се,

там върни се,

пак върни се

 

 

върни се там отново

 

и изгрей!

ВЕРА
Спомня ли си някой тук
певицата Вера Лин?
Спомня ли си как тя казваше:
“Ще се срещнем отново
… в някой хубав слънчев ден!”
Вера!
Вера!
Какво ли стана с теб?
Дали някой освен теб е разбрал
какво съм аз всъщност…
 

 

НИКОЙ У ДОМА:

Имам малко черно тефтерче
с моите стихове вътре,
имам и чанта
с четка за зъби и гребен вътре,
Когато съм добро куче,
понякога ми подхвърлят кокал…
Имам ластици
на модерните си боти,
две подути китки, посинели длани,
имам 13 канала с говна в телевизора –
да избирам…
имам и електрическата светлина
на екрана
– и все едно имам очи
навсякъде по земята –
имам изумителната възможност
навсякъде и всичко
да наблюдавам –
И всичко това е, защото знам,
че когато се опитам да се свържа
с теб по телефона –
няма да има никой у дома…
Имам си задължителните днес
къдрици а ла Хендрикс
и неизбежните прогорени дупки
от фас
върху сатена на любимата ми риза,
и имам жълти никотинени петна
по пръстите,
и имам сребърна лъжичка на верижка,
и имам гранд-пиано да подпира
тленните ми останки…
Аз имам диво-изцъклени очи
и имам страхотен порив да летя!…
но нямам…
нямам накъде да литна…
О, скъпа!… Колкото и да държа слушалката…
Не!…Няма никой у дома…
Аз имам нови маркови обувки…
и изсъхнали безплодни корени…

 

ПИНК ФЛОЙД: ЕКОВЕ

И никой вече не познава,
не знае пътищата
по земята
и никой нищичко не знае
кои сме и защо сме
тук,
но нещо сякаш в нас се взира –
в копнеж и…
и пламенно и устремено,
то се катери през света.
Странници преминават
по улиците на късмета
да си устроят тайни срещи,
а аз съм ти и себе си
ще видя в теб
и днес, ако те поведа ръка в ръка
пак през света
сега
ще ми помогнеш ли да разбера
всичкото, всичкото, което мога?
И никой не ни зове към заник,
и никой не затваря очите в изнемога,
и никой не говори, и никой не копнее
и не се стреми към нищо никой,
и никой не лети около слънцето
сега.

Безоблачна, ти всеки ден
падаш в моите съживени очи
и вникваш пак в глъбта ми,
и съблазняваш ме да се издигна,
а през прозореца в стената
пристигат
понесени върху лъчистите
криле на светлината
милиони бляскави посланици
на утрото.
И никой не запява
приспивни песни вече,
и никой не ме кара
да затворя пак очите си,
така че – ето –
аз излизам през
ширината на прозореца
и пак пълзя към теб –

през небето!

409594_10150495850294497_1547156738_n

* * *

Петя Дубарова
– превод на “Time” на Пинк Флойд

Текат минути, часове и дни
В безспирен бяг безследно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
Ти блъскаш свойте мисли посивели.
И чакаш някого. Но идва ден,
Когато по пътеки осветени,
От блясъка на слънце озарен,
с изопнати от дъжд прохладни вени
Ще спреш за миг внезапно покосен
От мисъл: Младостта е изживяна
И как ли ще признаеш ужасен
Пред себе си, че тя е пропиляна.
И истински все още неживял,
Денят ти сив отмерва пулс последен.
И времето ще сграбчиш ти без жал
Със трескави ръце и ужас леден.
Към слънцето с пресъхнали очи,
Съсипан, прежаднял ще се катериш.
Но слънцето жестоко ще мълчи
И нищо ново няма да намериш,
Защото си съвсем обикновен човек
На средна възраст. Много скоро
Е може би и онзи страшен ден,
Когато смърт очите ще затвори.
Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
Загубеното, вече пропиляно?!
На карта ще залагаш, светъл бряг
Ще търсиш, но във тебе като рана
Ще пари мисълта, че две неща
Не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
И времето назад да върнеш!

Изтича песента като вода!
Но времето остава нейна стража.
Дотука спира моята следа,
А имах толкова много да ви кажа.
(Роджър Уотърс, превод: Петя Дубарова)

Затъмнение

И всичко, което докосваш,
всичко, което виждаш,
всичко, което опитваш,
всичко, което усещаш,
и всичко, което обичаш,
всичко, което мразиш,
всичко, в което се съмняваш,
всичко, което спасяваш,
и всичко, което даваш,
всичко, което разпределяш,
всичко, което купаваш,
изпросваш, вземаш на заем или крадеш,
и всичко, което създаваш,
всичко, което разрушаваш,
всичко, което вършиш,
всичко, което говориш,
всичко, което ядеш,
всеки, с когото се срещаш,
всичко, което пренебрегваш,
всеки, с когото се сражаваш,
и всичко, което е сега,
всичко, което е минало,
всичко, което ще дойде
и всичко под слънцето
е в съзвучие,
в хармония,
но слънцето …
е затъмнено …
от луната.

* * *

 

СПРЕТЕ КОНТРОЛА
НАД СЪРЦЕТО НА СЛЪНЦЕТО

Малко по малко пада нощта,
брояща листата, сновящи из залеза,
нежно-изгаряща, страстно-копнееща.
Долу в листата завръща се лястовица.
Спрете конторола над сърцето на слънцето!
Сърцето на слънцето…
Сърцето на слънцето…

Над планината пази пазачът,
късайки мрака, той буди лозата,
но в миг стремежът потъва пак в сянка –
и с тъмнината се връща брашлянът.
Спрете контрола над сърцето на слънцето!
Сърцето на слънцето…
сърцето на слънцето…

Сухо листо се отронва в стената,
къса духа на въпросите му,
но щом потъне сред залеза слънцето,
той ще си спомни ли моя съвет?
Спрете контрола над сърцето на слънцето!
Сърцето на слънцето…

 
Хей, ти:

ПИНК:
Хей ти,
отвънка на студа,
все по-самотен, по-студен,
можеш ли да ме почувстваш?
Хей ти,
застанал пред стената
с отмалели крака и вехнеща усмивка,
дали ме усещаш?
Хей ти,
не им помагай да погребат светлината,
не се предавай без борба!

Хей ти,
вънка в твоя дом,
седнала гола до телефона,
ще ме докоснеш ли?
Хей ти, залепила ухо до стената
в очакване да се обади някой,
ще ме докоснеш ли?
Хей ти,
ще ми помогаш ли
да бутаме нагоре заедно този камък?
Отвори сърце,
аз се завръщам у дома!

ХОР:
Но това беше само фантастична мечта,
сами виждате колко е висока тази стена,
както и да се мъчиш, не можеш да излезеш вън.
И с червеи е пълен жалкия му мозък.

ПИНК:
Хей ти,
който изпълняваш винаги,
каквото наредят,
ти, там на пътя вън,
можеш ли да ми помогнеш?
Хей ти,
който чупи бутилки в зида,
там отвъд тази стена,
дали ще ми помогнеш?
Хей ти,
не казвай, че няма надежда!
Знам, заедно ще устоим,
но разделени, ще загинем!

Има ли някой отвъд?

………………………………………….

1-KBush-Кулата-003

по Дейвид Бауи

 

Из “Черна звезда” (2016)

 

В деня на екзекуцията само жена коленичи и се засмя.

В центъра на всичко – твоите очи.

Нещо се случи, в деня, когато той умря.

Духът му се издигна на метър и отстъпи встрани.

Някой друг зае неговото място и смело проплака:

– Аз съм черна звезда! Аз съм черна звезда!

Аз не съм поп-звезда!

Аз съм черна звезда”.

 

 

ДОЛАРОВИ ДНИ

 

Умирам.
Да ви тръшна по гръб,
да ви преметна пак отново и отново.
Тези олигарси с уста, натъпкани с телефони.
Тогава и сега.
И ние – кучки – разкъсваме списанията с наши снимки.
Опитвам се.
Не мога да повярвам, че дори за миг ще ви забравя.
Опитвам се.
Умирам за това.
Умирам.

Доларови дни и секс за оцеляване.
Честта, захапала опашка на кълбо.
Пропадам там.
Доларови дни –
но нищо са за мен
и нищо не откривам в тях.
И ако не виждам пред очите си
вечно зелените
английски поля,
в които да бягам –
всичко друго
е нищо за мен,
не виждам нищо там.
Къде са?
Опитвам се да ги открия.
Умирам за това.
Опитвам се.
Умирам затова.
Умирам.

 

 

ЛАЗАР – последната песен на Дейвид Бауи

 

Виж насам – аз съм в рая.
Имам рани – невидими за никой.
Драмата ми – не могат да ми я откраднат.
Всеки ме познава сега.
Виж ме, бе – аз съм в опасност.
Нямам вече какво да губя.
Толкова дрогиран съм,
че мозъкът ми се огъва.
Мобилният ми пада под леглото.
Ей, аз ли съм това?
Като цар живях в Ню Йорк.
Изхарчваха парите ми до дупка,
но ме вълнуваше само твоето дупе.
Този път или без път.
Но знаеш, че ще полетя свободен.
Също като синята птица.
О да, ще полетя свободен.
Също като синя птица.
Не ти ли прилича тя на мен?

 

………………………….

 

В капан между скалите,
заклещен във водопада.
Песента на прахта.
Светът ще свърши днес.
Нощта пада вечно.
Паун в снега.
И си казвам: не знам кой съм аз.
И си казвам: не, не знам кой съм.
Баща ми е беглец от затвора.
Аз мога да те обичам,
само като мразя него.
Но това не е истина.
Прекалено силни думи.
Той вярваше, че любовта е крадла.
Курвите и любовта.
Крадците на любов.
И аз съм ясновидец,
но аз съм лъжец,
и ясновидец съм,
но съм лъжец.
И си казвам: не знам кой съм аз.
И си казвам: не, не знам кой съм.
Баща ми е беглец от затвора.”
Дейвид Бауи, “Жега” (2013)

381642_10150548506564497_1133154977_n