Category Archives: Книги от Петър Канев

Поетичната книга “Малки ръчички” от Петър Канев днес излиза от печатницата!

“… и аз хвърча с ума си след конете –

измислени са – значи е добре!

Посените зърна и семена покълват.

Измислените приказки се сбъдват.”

 

Вълнувам се! Книгата ми вече е отпечатана и всеки момент ще я взема от печатницата. Най-после отново ми се случва нещо за първи път! Времето навън е мрачно, а светът ми е цветен. Като препрочитам текстовете ми в проза си казвам – какви ти “малки ръчички” – написал съм ги с краката си! Можеше да са много по-добре. Обаче не е така за някои от стиховете и рисунките ми – там са и едни най-хубавите неща, които съм извадил от себе си – и много се радвам, че най-после мога да ги споделя!

 

Последна възможност да заплатите книгата си предварително! По всичко изглежда, че незакупените още бройки много бързо ще изчезнат.

По банков път – Сметкодържател Калин Младенов Ненов IBAN BG13ESPY40040019227153; BIC: ESPYBGS1. Основание – закупуване на книгата “Малки ръчички” от Петър Канев

По easyPay – Кажете, че пращате превод към ePay микросметка. Сметката е регистрирана от: Калин Младенов Ненов, имейл poslednorog в gmail-точка-com, клиентски номер (КИН) 2603169422. Сърдечни поздрави!

 

 

СВЕТЛИННИ ГОДИНИ

 

Изморен съм.
Кожата ми се разтича с разтопен восък.
Мачкам в главата си втвърден пластелин.
Размазвам се върху палачинка в креслото.
Слушам “Форевър йанг” на Алфавил.
Мисля.
Някога мислех за първи път
и небето беше алено.
Сега мисля за втори път
и хладилникът ми се клати досаждащо.
Изморен съм.
Някога вярвах за първи път
и изгревите гърмяха в очите ми.
Сега вярвам за втори път
и чери-доматите ми се търкалят до кофата ми за боклук.
Не съм я уцелил.
Изморен съм.
Сега ще се надявам.
Някога се надявах за първи път
и снегът по Витоша бляскаше –
слънчевите зайчета се гонеха навсякъде.
Сега се надявам за втори път
и релсите на трамвая са ужасно кални.
Единицата идва след 23 минути.
Изморен съм.
Сега е време да навия ентусиазма.
Да дай дай ду ит.
Някога действах за първи път
и всички дървета танцуваха
и ми пращаха листа,
стотици негърчета се смееха във вятъра.
Сега действам за втори път
и фасът ми прогаря мартеницата ми,
кичур коса остава в ръката ми –
изпуснал съм го.
Изморен съм.
Отпускам се. Тишината
ме успокоява
като аулин за зъбобол.
А някога обичах музиката
да клати огледалото ми
и басовете да удрят в корема ми.
Изморен съм.
Някога обичах за първи път
и краката ми се подкосиха.
Спънах се и паднах на тротоара.
Сладкото в хладилника – опитвам го.
Опитвам се да се изправя.
Опитвам се.
Опитвам се да обичам.
За втори път.
Но втори път не идва.
Втори път няма.
Усещам как се стоплям за първи път,
как се сгрявам, виждам
отново теб, отново децата си,
отново любимите си приятелки
и приятели
и отново песента на Алфавил в тонколоните
и отново същото кокиче пред входа ми.
Ти си играеш с невидима топка в леглото.
Младостта обещава отново торта за 23-ия ти рожден ден,
ти си отново влюбена,
ти си отново си момичето, прочело за пръв път “Граф Монте Кристо”, изяло всичките бонбони на майка си,
пиратката, която ще отплува на околосветско пътешествие,
и отново дъщеря ми прохожда за пръв път
и гони слънчеви зайчета в детската стая
и отново за пръв път те чувам по телефона в родилния дом, отново родила за първи път.
Креслото ми отново ми се усмихва обещаващо за пръв път.
Топлина отново полазва в гърдите ми –
И чухалчето отново се радва на нощта и гука
и под падащите звезди на морските скали
целувката отново става първа,
кръвта от коляното ми – първа кръв,
и Нина Симон за пръв път пее тази песен,
блъска се в шума на вълните.
Някой чувал ли е вълните за втори път?
Ти изобщо не си тук.
Ти си в друг креват –
в кревата, в който за пръв път целунах гърдите ти.
Обичам те,
Ти четеш припряно.
Ти загасяш лампата.
Ти спиш неспокойно.
Но още завивам ангелчето, завито под кожата ти.
За пръв път.
Стивън Хокинг умря вчера
и остави светлинни години в коридора ни.
Облягам се на креслото.
В двете си ръце неволно държа и люшкам
две невидими бебета.
От хола до спалнята е безкрайна Одисея.
Но тази вечер знам, че ще се усмихна,
когато видя клепачите ти.
Обичам те.
За първи път.
Защото втори път
няма.

 

 

В НАЧАЛОТО

 

1977-ма, август, на Преображение

в двора на болницата във Варна

съм излязъл с баща ми.

Иглите на системите стърчат от китките ми, докато

седнал на пейка

прерисувам носа на Исус Христос

от книжката за Кирили Методи.

Дъждът отново руква внезапно,

откъсва листо от върба

и го запраща в дланта ми.

„Щастие, нещастие, път, писмо, любов” – казвам.

„Това не е акация, това е плачуща върба” – отвръща ми баща ми.

„Ясно. Значи е само писмо” – казвам.

И започвам да чета от листенцето.

Дъждът се усилва и трябва да се приберем в болницата.

„Това лято дядо Господ много силно пишка” – казвам.

„Бог не съществува. Вали от изпаренията в небето” – отвръща ми баща ми.

Гледам го с подозрение.

Стискам листенцето в ръката си.

Разбира се, че не му повярвах.

Че кой тогава ми праща писмото.

 

 

 

“Давно и неправда” – Софийска история от януари, 1988 г. (от книгата “Малки ръчички” от Петър Канев)

Между 1988 и 1990 г. част от съучениците ми се събираха на „Космос“ – там ни правеха истинско капучино с пяна и с канела. А когато нямаше пари за капучино, се нареждаха в дълга върволица по бордюра до градинката на НДК с лице срещу „Космос“, а при хубаво време – понякога и на фонтаните. Бях се пристрастил да минавам оттам вечер: да видя кого ще срещна и дали ще се изненадам – хубаво или лошо. Кафето и „Космос“ ми липсваха най-много, когато заминах на заточение в казармата в Нова Загора. А когато се завърнах след години, „Космос“ вече не съществуваше.

Не знам какво и доколко съм говорел аз самият, но обичах да слушам разговорите на съучениците ми, седнали на бордюра. Един разговор съм запомнил много ясно. Може би си говореха Лъчо и Перо от по-горния випуск, но не съм сигурен вече – спомените избледняват и изчезват. Единият споделяше на другия идея за сценарий как да започне филм. Трябва да е било покрай вдъхновението от кинопанорамата. Помня първата картина от този въображаем филм много добре – врязала се е в съзнанието ми, макар че не знам защо. Ето как започваше сцената: В града вали дъжд. Камерата показва в далечен общ план улиците и постепенно се приближава към фигурата на млад мъж, седнал на бордюра на тротоара в дъжда, без да се крие с нищо от усилващите се едри капки. Постепенно се вижда, че държи нещо в ръцете си. Бял лист. И пише. С писалка. С мастило. Дъждът шурти вече като из ведро. Мастилото се разлива и буквите се разтичат по белия лист и изчезват. Но мъжът продължава да пише.

Това сигурно съм аз.

януари, 2019 г.

*

А през януари 1988 г. написах:

Само студеният вятър духа някъде над блоковете. Майка ми се кара на брат ми. Мони пие кафе в „Космос“. Зомба търси цветя на пазара. Лили пресилено и неестествено се смее в компанията на кравайци. Любо Мазния рита една мъртва котка. Веси си слага червило. Съни търпи шамарите на лудия си баща. Паякът се разкарва със Слона из празните кални улици. Пъна надига вече втората бутилка. А на булевард Христо Смирненски  тълпата се реди на опашка за някаква нова риба. Това ли искаше да ми кажеш, Господи? Кажи, това ли искаше да ми кажеш? Затова ли те сънувах?…

НАШИЯТ СНЯГ
(песен на ПЕНА)
Бавно топи се първият сняг
светят бездушните лампи
Някакъв тих и отминал луд глад
Пълни с безличие чанти
Хладните погледи впиват се в мен
зъзне студът във сърцата
празни очи търсят някакъв плен…
Нищо. И празният вятър.
Сухите думи пързалят се пак.
Сухият сняг. Ранна зима.
Лампите плискат студения мрак
чувствам, че нещо отмина
Неуловим идва топлия зрак
за да попие в земята
Космосът в
Космос;
застинал стар влак.
Нищото. Празният вятър.
Кой ще запали в очите ти лъч?
Кой ще разлее кафето?
Кой? Само ти, ледена пръст?
мърдат се бясно ръцете.
Кой ще запълни празният лист?
Кой ще размърда лицата?
Кой ще запали огънят чист?
Нищото? Празният вятър?
Чувствам надвиснала пропаст на мен
Чувствам се мокър и празен.
Кой ще разклати света замразен?
Моят часовник омразен?
Нека не схващате мислите пак.
Вятърът духа в лицата.
Сякаш изчезнал е спрелият влак.
Тук е ненужният вятър.
Времето плисва се, става на лед
и не тече по-нататък
само студа заличава навред
огън, лица, топлината
Пясъкът литва безсмислен и сух
всичко изчезва с лицата,
Само остава да тлее сънят…
Нищото, празният вятър.

Малки ръчички-финал_Page_020
ПЯНА
(песен на ПЕНА)
Долу в морето
луната ще свети
и ще преглъщаме
светлини,
и в своя полет,
от пяна поети,
ще се превърнем
в разбити вълни.
И за да кажем на морската пяна,
че я желаем и в наш’те сълзи,
ние ще влезем в недрата ѝ само,
а в кръв морето ще търси
борци…
Няма гора – само сухи дървета.
Няма огньове, а пепел и пръст.
Щом ще се бориш – разкрий си сърцето
и посади го
във вятъра бърз.

*
НОЩТА
(песен на ПЕНА)
Тази нощ, в която мъртвите са живи,
Тази нощ, в която живите са мъртви,
Тази нощ, в която трупа се снегът,
Виелица влиза в среднощната пустош.
В тази нощ се гонят вихрите пенливи,
В тази нощ аз знам, че живото е жълто,
В тази нощ аз схващам, чупи се ледът,
Отваря се бездна безкрайна и глуха
и огън не пламва и всеки заспива.
В тази нощ…

януари, 1988 г.

*
НЕЩО
(песен на ПЕНА)
Нещо естествено, нещо човешко
нещо раздвижено, нещо добро
нещо реално и нещо горещо
Търсещо огъня влажно око
Нещо. И просто и истинско нещо
нещо изпълнено със топлина
нещо във въздуха тук се усеща
щастие, бягство или самота?…
Знам всички имаме нужда от нещо,
нежна усмивка, сълза, топлота…
Нужда от нещо…

В края на режима на Тодор Живков усещането за безпътица,
отчаяние, бездушие и задушаващо лицемерие се смесваше с ки-
пящия дух на бунт, гордост, копнеж по нещо неизказано, неуло-
вимо, непознато, ДУХОВНО и покълването на едно невидимо
човешко достойнство, което тогава надигаше глава, а по-късно
се изгуби. Мисля, че в най-сполучливите ми стихотворения от
онзи период се усеща тъкмо тази особена атмосфера.
Пак тогава започнахме да правим песни с приятеля ми Ники
Ангелов. Неговата музика беше повлияна от ню уейва, а моите
текстове – от Роджър Уотърс и Питър Гейбриъл; по това вре-
ме за пръв път започнах да превеждам – с Пинк Флойд. Идеята
беше да създадем концептуален албум със свързани помежду
им песни, като тези на Флойд, но с уейв звучене. Албумът се каз-
ваше „Ние“, записахме го през 1987-1988 г. на касета почти це-
лия, но аз лично не разполагам с нито един запис. Нарекохме се
„ПЕНА“ – от първите букви на името ми и инициалите на Ники,
но също и като закачка с шопските вицове за Нане, Вуте и Пена
и с думата „пяна“, произнесена на шопски диалект. „Пяна“ беше
първата ни песен, която направихме заедно през 1987-1988 г.
А заглавието на втория ни нереализиран концептуален албум
от 1992-1993 г. беше „ПЕНАТА на дните“ – игра на думи, но и
поклон пред един от най-хубавите и най-покъртителни романи
на Борис Виан. В годините 1988, 1989 и 1994 пишех не стихове,
а думите за нашите песни. Прилагам част от тях тук, макар че
моите текстове без прекрасната музика на Ники са като птица
без крила и не знам дали да се представят, ако не може да се чуе
мелодията.

005. 1988

Повече за Малки ръчички от Петър Канев – откъси от книгата, новини, съдържание и още нещо

Малки ръчички” е книга с поезия, рисунки, спомени, песни, комикси и картини от Петър Канев, събрани от 1987 г. до сега. Готова е за печатница. Но бройките се поръчват предварително от хората, които я желаят. Моля заявете предварително искате ли тази книга? (как и защо  – вижте в тук: https://tinyurl.com/MalkiRachichki )

СЪДЪРЖАНИЕ НА КНИГАТА:

    1. ПОСВЕЩЕНИЕ
    2. КАК И ЗАЩО ПИША КАКТУСИ
    3. ДАВНО И НЕПРАВДА – 1987-1990
    4. МЕЧА СВАТБА 1987-1988
    5. ЕРОС-ТАНАТОС 1990
    6. ТОВА Е ПЛАЧЪТ МИ 1990
    7. СМЪРТТА НА КОНФУЦИЙ 1991
    8. КАКТУСИ 1991-1992
    9. МАЛКАТА СВЕТЛА ТОЧКА 1992-1993
    10. МОЛИТВИ И ЗАКЛИНАНИЯ ЗА ДОБРО 1997
    11. ИДИОТИТЕ – ИСТОРИЯ ЗА КЛУБ ИДИОТ
    12. ПРОГРИГОР – ИДИОТСКА ДРАМА 1997
    13. АКУЛО МИЛА, МОЛЯ ТЕ СВИРУКАЙ ПАК – КОЛЕКТИВНО ИЗМИСЛЕНИ АВТОРИ, 1995-1997
    14. РЕСТИТУЦИЯ – КОМИКС 1999
    15. ЛИТЕРАТУРЕН ЖИВОТ – КОМИКС 1999
    16. БЕЛИЯТ ГРАД 2000
    17. КАК СЕ СЪЗДАВАТ ОБЩНОСТИ – НОВА АСОЦИАЛНА ПОЕЗИЯ
    18. МАЛКИ РЪЧИЧКИ 2018
    19. ОТЗИВИ
    20. НАОБРАТНО – ОНТАРБОАН 2019 – 1977
    21. POIROT – СТИХОВЕ НА ПЕТЪР КАНЕВ В РЕЗЮМЕ НА АНГЛИЙСКИ
    22. ПИСМО ОТ АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ

Бутон за сайт-6

Бутон за сайт-3Бутон за сайт-4Бутон за сайт-5

*

 

ПЕТЪР КАНЕВ ЧЕТЕ СВОЯ ПОЕЗИЯ – ВИДЕО:

т. 10 стр. 230-231

ДАЛЕЧ ОТ ПРИМАТИТЕ

Косатките някога са били човекоподобни, атланти.
В осмия месец от бременността
бебетата им приличат на гигантски човечета,
а в деветия – вече са риби, китове.

Сладко дремем, допрели четирите си глави
една в друга – примижаваме с клепачи
под сладко прижурящото слънчице,
маймунките от светото семейство,
Вълните галят нежно ходилата ни.
Спим – сънуваме.

Напускаме плажа на приматите,
на който павианите
се самоизяждат,
шимпанзетата пребиват падналия си вожд
и храчат върху му
и всичките им самци масово преебават почти до смърт
разгонената женска пред малките й.

Лягаме на самия морски бряг, пред вълните,
под канонадата на учебните торпеда,
сладко задрямваме.

И в полусън чуваме възглас:
„Делфините!”

Отваряме очи. Скачаме!

Делфините са съвсем до брега –
Огромни, мънички –
Гмуркат се, летят, подскачат –
Буквално пръскат вода в краката ни.

Рибарските мрежи са разкъсани.

Целувам те.
Ти си съвсем мъничка в дланта ми – палечка.
Аз съм съвсем мъничък върху крачето ти – малкото раче на нокътя ти.
Децата ни са големи колкото слънцето – светят ослепително.

Един плавник напред и ето –
вече не сме от рода на маймуните.
Дарвин плаче и се смее от радост,
сълзите му капят по брадата му.
Костенурката му побутва с носле краката ни.
Но те са се превърнали в плавници.

Малката русалка подкача и ни пее и ни говори
и се прегръща със Силия от рода на тюлените.
Тюлените монаси излизат от килиите си и ни ръкопляскат.
Влюбени улулици кръжат над главите ни и ни подвикват
и ни подканят с крясъците, с гукането си-
далеч към скалата на кормораните.

Тиранинът павиан пада от ужас по гръб,
на червения си задник, вика злобно,
стене от болка и плаче, уплашен от ужаса на еволюцията.

Всички гъсеници по плажа се превърнаха в пеперуди
и отлетяха.

И ние не сме вече маймуни.

Петър Канев, 2018

*

Виж още:

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ МОИТЕ СТИХОВЕ (П. Канев):

В тези стихоподобни творения от няколко периода ясно се
открояват различни маниери и вкусове на писане, които за лю-
бителите на етикетите и на подредените шишенца условно мога
да назова нещо-като-неосюрреализъм (но не пост- защото не
съм прост!) и търсен наивизъм.
Трудно ми е да оценя какво представляват те всъщност, тъй
като са до неистовост асоциални. Доказателство за тази им осо-
беност е може би това, че (почти) никога не са били публикувани
никъде, тъй като отказвах да махна от тях която и да било дума
или знак, или каквото и да било от онези неща, които очевидно
смущаваха читателите им – и то (почти) всички – поради край-
но недисциплинирания и нелюбезен похват да не спазвам оч-
акваното и конвенционалното: нито рима, нито безримие, нито
жанрове, нито стилове, нито ритмика, нито безритмие, нито
граматика, нито правопис, нито правоговор, нито редактиране
на грешките, нито градация, нито поанта, нито естетика, нито
здрав разум, нито логика, нито безсмислие, нито смисъл, нито
нонсенс, нито каквото и да било, което не идва право и директ-
но от сърцето ми – или поне от нощното небе.

В тази селекция от мои произведения от целия ми досегашен живот съм подбрал текстове, които са били истински в моментите, в които съм ги писал.

Исках да пробвам да пиша така, както рисувам.

Исках да отсвиря всички стандарти на естетско замазване на чувствата и мислите – исках да ги покажа такива, каквито са в мен: голи, възторжени по детински.

Постигнах духа, формата, настроението, топлотата и душата, които съм искал да изразя – най-доброто, по моите собствени представи, което винаги съм искал да напиша точно така – да покажа зайчето в цялата му наивна голота – глупавичките му детински радости, игривост, тъга, чувства и мисли...

Но днес зайчето поумня от лоши и болящи рани и се превърна в прастар, псевдомъдър заек-философ – с много клепнало ляво ухо и окъсани мустаци.

За мен 2018-та беше година на преображение. Преобразих се до такава степен, че започнах отново да пиша – нещо, което никога не бях предполагал, че може да ми се случи пак. И не само това, но и – има-няма за година – написах едни от най-хубавите неща, които съм в състояние да извадя с болка и любов от сърцето си. И ето че съм… отново отвъд. И отвъд отвъдното. Сюрреалистичното ниво на писането ми е стигнало и до нови измерения: Чудото на живота ме интересува повече, отколкото някога – Живот je чудо – повече лаконичност и стриктни описания на напълно конкретни реални неща, а не на видения, но така, че на читателя вероятно му се струват неразбираеми, въображаеми, алегорични Извън контекста на преживяното от мен те вероятно изглеждат странни и често непонятни, но в истината има някаква магия – дори когато е неразбираема, повечето хора, или поне по-чувствителните, усещат, че тя е истинска. Така истинските случки и факти започват да изпълняват ролята на алегории, символи и метафори, но вече не са на ужким – те са истинските алегории, символи и метафори на нещата от живота, на големите му малки чудеса. И затова на мен изобщо не ми се ще да развалям удоволствието от четенето на тези превъзходни нонсенси чрез поясняването им с някакъв тъп контекст. Нека текстовете им да си останат чисти магарета, катъри и мулета.
Хубавото: макар че са до крайност частни – станали са с нещо и публични, щом публиката ги харесва. Но всичко това е техника за правене на впечатление, а в крайна сметка най-важното си остава да имаш какво да кажеш и да разкажеш. И то да е истинско, от плът и кръв, органично. Аз мисля, че имах какво да кажа и какви чувства и мисли да споделя. Основният ми стремеж остана да
са истински, без значение в каква форма са облечени и дали имат
форма въобще; да излязат както са вътре в мен – в ума ми, в сър-
цето, в душата и в тялото ми – така да стигнат до ръцете ми,
с които пиша (надявам се, че не пиша с краката си, макар че имам
и такива гафове понякога).

Спомням си едно интервю с Роджър Уотърс след представлението на „Стената“ на стадион „Васил Левски“ в София. На въпроса защо е изписал „оставка“ на стената, Уотърс сподели, че постоянно се ужасявал да не би изкуството му да си остане изкуствено – той искал то да провокира, да събуди, да те накара да чувстваш, че това е животът, че е нещо, което се случва наистина и боли, и продължава и отвъд сцената, а не е забавление, с което да забравим действителността, като се успокояваме, че всичко е на ужким. Но то не бива да бъде на ужким, иначе няма смисъл да се прави въобще. Това е нещото, към което съм се стремил в последните си писания, както и при подбора на текстовете за тази книга: те да са органични, следователно да болят, но най-вече да не са на ужким, а да са истински:

МАНИФЕСТ НА ПОЕТИЧЕСКИ НУЖДИ

Не купувай, не продавай, не кради,
обработвай собствената си градина
без гмо и сурогати
в органично писане.
Стихотворението трябва да е организъм,
но е много неприятно, когато ти опоска хладилника,
когато хърка, когато си поти
и когато се мъчи
в тоалетната.

Превърни етиката си в мисъл,

за да не си запек.
Мисълта ти да поражда силни чувства –
иначе е разстройство.
Силно чувствай истината
и преди да я повърнеш,
пий само от мечтата.
Но ако искаш наистина да си истински –
обичащ –
е по-добре да изпееш „Зайченцето бяло“
в банята.
А тук сме да се забавляваме.
Гарвани, радвайте се и се веселете!
Не сме родени да сме гипсови джуджета.

Тъй като смятам, че в следите, които оставям от себе си в един текст, трябва човешкото да присъства плътно във всичките си нива и аспекти, не съм оставил тези текстове само на фактите, а съм ги напоил и с мисъл, чувства и въображение, но въображението в тях е насочено не да измисля неща на ужким, а да открива неподозираните и шашкащи връзки между тях. Така се създава организъм: няма сладка музика в словото му, но има съзвучия и симфония в игрите на смисъла и значението – свързани и обвързани в едно цяло тяло, както са клетките, органите и системите в живите ни тела. Но тези тела не спят изолирани в зимен сън, те въздействат. Надявам се дори да бъркат в здравето на някого. А още повече се надявам да сътворяват и да милват, а даже и да прегръщат. Защото имат
ръчички.

Абе майтап бе, Уили. Всичко дотук звучи така помпозно, все едно самият Алф го е написал. Затова съм поместил в края и детските ми текстове. За да ни напомнят, че колкото и хубаво е да пишеш как гният месата ни приживе и как сдуханата смърт ще разкапе накрая всички ни в капещи мръвки, още по-хубаво е да запеем заедно „Зайченцето бяло“. И „никога да не порЕснем“.

Петър Канев

“МАЛКИ РЪЧИЧКИ” ОТ ПЕТЪР КАНЕВ – ПОЕТИЧНА КНИГА

Малки ръчички е книга с поезия, рисунки, спомени, песни, комикси и картини от Петър Канев, събрани от 1987 г. до сега. Излезе от печатница през март (на въртоглав четвъртък) 2019 г. Първоначалният тираж от 201 броя вече е предварително продаден. Наложи се да направим допечатка, тъй като интересът към книгата се оказа по-голям, отколкото очаквахме. Все още са налични книги от допечатката на “Малки ръчички” на цена: 12 лева – при закупуване от автора и 16 лева – от книжарница “Български книжици” на “Кристал” в София. За поръчки -Виж тук – 🙂 : 

NB! ВАЖНО! Тепърва предстоят нови представяния на книгата

Малки ръчички” от Петър Канев 

на различни публични места и в различни читалища в София и в страната.

Първото от тях ще бъде на 14 юни 2019 г. от 19,30 ч. в ресторант “Щипка любов” в Плевен.

Първото (предпремиерно) представяне на книгатаМалки ръчички” от Петър Канев се състоя на 29  март 2019 г., петък, от 17,30 ч. в Културния дом  на Своге “Читалище Градище 1907“.

.

 Официлната Гала-премиера на

Малки ръчички” от Петър Канев се състоя на 24 април, 2019 г

в София, в клуб MAZE на ул. Христо Белчев №1 от 18,30 ч. до 21,00 ч. – вижте ЦЕЛИЯТ ВИДЕОЗАПИС ОТ ПРЕДСТАВЛЕНИЕТО – тук – беше интересно и вълнуващо – имаше представление не само с четене, но и с пиеса от Димитра Канева, свирене и пеене с Коренуване с Моро – Мирослав Моравски и с Ивайло Демидов и други изненади и импровизации от Иван-Иво и Иван от група Hellion Stone и от Росен Христов-Хорс, а от 21,00 ч. по случай книгите на Петър Канев (настоящата и предстоящата) направиха концерт приятелите от “Проект Димитър Воев“.

 

 

„На всяка стряха кактуси поникват.“

Могат ли думите-кактуси да се изливат така, както музикантите свирят джаз?

Книгата „Малки ръчички“ не е стихосбирка, а поетична автобиография, с която искам да възкреся и да събудя. Да възкреся за приятелите си и да събудя в мен онова, което не бива да бъде забравено. Надеждата от 80-те, алтернативния дух на 90-те години, копнежа за бъдеще.

В тялото ѝ съм събрал в едно рими и бял стих, поезия и проза, рисунки и песни, бурлески, комикси и спомени – в шеметен „неосюрреализъм“, отвъд привично очакваното.

Стремих се тази книга да е с една ръка отвъд жанровите определения, а вместо това да бъде истинска. Не исках да напиша стихосбирка, а нещо повече. И се надявам да е нещо повече – “Малки ръчички”, защото много ми се иска:

Да се науча умът ми да бъде ръце –
да реже лук –
голям праз –
под диафрагмата ми –
вън от блатото –

И надявам се да бърка в здравето на някого и да ви хвърли в джаза.

А още повече се надявам да сътворява и да милва, а даже и да прегръща.

Защото има ръчички.

С „Малки ръчички“ предлагам новите ми текстове в джаза, но също и подбор от мои стихове-кактуси от далечни епохи – свидетелства за съществуването на едно отминало хилядолетие.

Благодаря на човеците

от Нова асоциална поезия

и от Човешката библиотека,

с чиято помощ тази книга става реалност.

Петър Канев

.

Корица-принт (1)

Бутон за сайт-2Бутон за сайт-3Бутон за сайт-4Бутон за сайт-5

Откъси от Малки ръчички - бутон-2

*

КАК ДА ПОРЪЧАМЕ КНИГАТА И ДА Й ПОМОГНЕМ ТЯ ДА СТАНЕ РЕАЛНОСТ:

Първоначалният тираж на книгата е изцяло изкупен. Налична са все още бройки от допечатката. 

ВАЖНО!

Ако все още не сте си взели предварително заплатените от вас бройки от “Малки ръчички” – крайно време е да го направите 🙂

  • пишете на автора и се разберете с него кога и как да стане това или
  • заповядайте на някое от предстоящите публични представяния на книгата “Малки ръчички” в София или извън София. 🙂

Колкото повече заявки за “Малки ръчички” съберем, толкова повече хора ще могат да я прочетат.

Тепърва предстоят нови представяния на книгата “Малки ръчички” на различни публични места и в различни читалища в София и в страната. Първото от тях ще бъде на 14 юни 2019 г. от 19,30 ч. в ресторант “Щипка любов” в Плевен.

КАК ДА ЗАЯВИТЕ, ЧЕ СТЕ ПОЖЕЛАЛИ КНИГАТА:

      • директно на автора Петър Канев или на екипа ни.
      • Пишете ни! на place.for.future @ gmail . com или директно до автора – на petardkanev @ gmail . com и/или в месинджър
      • или като коментар в този блог

А вече можете да закупите “Малки ръчички” също и от книжарница “Български книжици” в София.

ПОВЕЧЕ ЗА ЗАЯВКАТА И ДОСТАВКАТА НА КНИГАТА – ВИЖТЕ ТУК:

Информация за процеса на набиране на средства за издаване на книгата редовно ще се актуализира на настоящата интернет страница.

1-Заснемане на цял екран 20.1.2019 г. 211144Малки ръчички-финал2_Page_131

ОТЗИВИ ЗА КНИГАТА “МАЛКИ РЪЧИЧКИ”:

„Море от видения. Чувствата чрез преживяванията. Ураган от чукове.“

Владимир Самурков

Исках да напиша няколко думи за книгата на Петър Канев, използвайки стилистиката на неговото писане, но тогава осъзнах, че е невъзможно, поради абсолютната му автентичност и уникалност. Отказах се. Поезията на Канев ни пренася след края на света, отвъд него и отвъд нас самите.

Думите му ни подават своите „малки ръчички” не за да се хванем за тях, а по скоро като заслон, в който можем , да се скрием от погледа на заобикалящата ни апокалиптична реалност и да спасим себе си не толкова от нея, колкото от суровата действителност на собствения ни аз. Стиховете на Петър ни дават онова усещане за нестихваща любов, въпреки живота! Поздравления!

Александър Иванов

Поезията на Петър Канев се намира на светлинни години от духа на съвремието ни. Тя е реплика към 90-те и към хората, които тогава се учеха да живеят, умират и обичат. Стиховете на Канев от епохата на мутрите и зората на Мирния преход са истинско огледало на духа на времето. А най-новите му апокалиптични поеми са ангелът унищожител на селския театър, чиято смърт в асексуалното мазе (записки от подземието на 21 век) само Поаро има сърце да разследва. „Форевър йанг“ на Алфавил остаря като вчерашен вестник. Демокрацията не се случи, животът не се случи, нищо не се случи, защото всичко е единствено отвъд – когато надеждата е отчаяние и отчаянието е надежда, нищо не може да ни спре.

Васил Прасков

Силата на внушенията в тази многопластова поезия с библейски препратки, свалени тук и сега на земята, патронът на избора и патронът в адовите порти – едно към едно, мащабът на метафорите, които провокират съзнанието. Поздравления, разтърсващо!

Марин Маринов

т. 1 стр. 82-83

За автораПетър Канев е роден на 3 март 1972 г. в София. Завършва културология в СУ „Св. Климент Охридски“; доктор по философия на религията при БАН; преподавател е в Катедра „Обществени комуникации“ на УниБИТ. Съосновател е на Литературно-философски клуб „Идиот“, Сдружение „Щастливеца“, Образователна мрежа „Място за бъдеще“. Баща е на две дъщери. Творил е приятелства, любов, поезия, роман, картини, комикси и… тази стихосбирка.

т. 1 стр. 34-35

Малки ръчички-финал2_Page_096Малки ръчички-финал2_Page_235 - Copy

ОЩЕ ЗА КНИГАТА:

GRAAL-2

“Космосът в “Космос” ” – сняг през януари 1988

Трябва да е било в края на 80-те. „Омагьосаният“ на Хичкок по телевизионната кинорубрика „Десетата муза“. Текст от Салвадор Дали и прословутата му картина „Предчувствие за гражданска война“ в руското списание на перестройката „Огонёк“. Любимите ми рок творци, които откривах и превеждах по онова време – Пинк Флойд, Питър Гейбриъл…  На ученическото военно обучение в село Черни Осъм представях албума „Желая да си тук“ на Пинк Флойд и превода си на текстовете на Уотърс в културния клуб. На връщане от военното във влака слушахме Мерилиън и Миднайт Ойл, Ю Ту, Бронски Бийт, Кюър, дебютните албуми на Комюнардс, на Шиниъд О’Конър и на Ениа. В едно купе съученичката ми Лили четеше на глас Стефан Цанев, Борис Виан и Жак Превер, силно впечатлена говореше за филма „Асса“ на Солавьов и ми даде да слушам „Аквариум“ и Борис Гребенщиков. Завръщахме се и…  И Кашпировски ни хипнотизираше по телевизията…

 

ОТКЪСИ ОТ КНИГАТА:

т. 3 стр. 154-155

ПЕТЪР КАНЕВ ЧЕТЕ СВОЯ ПОЕЗИЯ – ВИДЕО:


ПЕТЪР КАНЕВ ПЕЕ СВОЯ ПОЕЗИЯ – ВИДЕО:

ПП: А в допълнение към вашата изненада в книгата ще откриете също и неочаквани за една стихосбирка жанрови образци и произведения 😉

т. 4 стр. 178-179

ПРЕДВАРИТЕЛНО ЗАКУПЕНИ БРОЙКИ

ОТ КНИГАТА “МАЛКИ РЪЧИЧКИ” ОТ ПЕТЪР КАНЕВ:

      1. Ива Спиридонова – 1 бр.
      2. Юлияна Наскова – 2 бр.
      3. Калин Ненов – 1 бр.
      4. Калин Атанасов ЧоБи – 1 бр.
      5. Христина Димитрова ЧоБи – 1 бр.
      6. Човешката библиотека (резерва) – 1 бр.
      7. Атанас Славов  – 1 бр.
      8. Нели Станкова – 4 бр.
      9. Александър Перперлиев – 2 бр.
      10. Галина Лачева – 1 бр.
      11. Магдалена Гарванова – 1 бр.
      12. Румяна Заралиева – 1 бр.
      13. Румяна Заралиева за Столична библиотека 1 бр.
      14. Мирослава Георгиева – 1 бр.
      15. Иван Попов – 1 бр.
      16. Стефани Калчева – 1 бр.
      17. Владимира Иванова – 1 бр.
      18. Милко Дудулов – 3 бр.
      19. Васил Загоров – 1 бр.
      20. Васил Прасков – 1 бр.
      21. Александър Иванов – 1 бр.
      22. Зорница Драгнева – 1 бр.
      23. Калина Пейчева – 1 бр.
      24. Нели Воева – 1 бр.
      25. Радосвета Кръстанова – 5 бр.
      26. Елица Стефанова – 1 бр.
      27. Любомира Парижкова – 1 бр.
      28. Яна Канева – 1 бр.
      29. Димитра Канева – 1 бр.
      30. Райчо Ангелов – 1 бр.
      31. Людмила Грекова – 1 бр.
      32. Александър Бърлиев – 2 бр.
      33. Милкана Мескин – 1 бр.
      34. Джеси Делчева – 1 бр.
      35. сем. Дикови – 1 бр.
      36. сем. Павлови – 1 бр.
      37. Катерина Раковска – 1 бр.
      38. Мая Иванова – 1 бр.
      39. Румен Спасов – 1 бр.
      40. Евелина Стайкова – 1 бр.
      41. Гергана Костуркова – 1 бр.
      42. Петър Шурулинков – 1 бр.
      43. Борис Борисов и Нели Момчилова – 2 бр.
      44. Гена Торес – 2 бр.
      45. Илдико Отова – 1 бр.
      46. Деница Каменова – 1 бр.
      47. Никола Атанасов – 1 бр.
      48. Миряна Петрова – 1 бр.
      49. Вал Тодоров – 1 бр.
      50. Диан Карагеоргиев – 1 бр.
      51. Галя Франческова-Василева – 1 бр.
      52. Мартин Стоянов НБУ – 1 бр.
      53. Веса Тонова – 2 бр.
      54. Никол Делчева – 1 бр.
      55. Борислав Сандов – 1 бр.
      56. Ивона Иванова – 1 бр.
      57. Тома Белев – 1 бр.
      58. Ружа Матеева – 1 бр.
      59. Рангел Павлов – 1 бр.
      60. Мая Виткова-Косев – 1 бр.
      61. Николай Бекриев – 1 бр.
      62. Филип Кирилов – 1 бр.
      63. Ясен Атанасов – 1 бр.
      64. Жанета Игнатова – 1 бр.
      65. Ивета Цветкова – 1 бр.
      66. Марица Стефанова – 2 бр.
      67. Иво Цанов – 1 бр.
      68. Христина Гутева – 1 бр.
      69. Людмила Петрова – 1 бр.
      70. Милена Лукарова – 1 бр.
      71. Кристина Гергинова – 1 бр.
      72. Васил Гюров – 1 бр.
      73. Росен Василев – 1 бр.
      74. Пламен Димитров – 1 бр.
      75. Цвета Атанасова – 1 бр.
      76. Албена Руневска – 1 бр.
      77. Поли Муканова – 1 бр.
      78. Александра Михайлова – 1 бр.
      79. Веселка Дамянова – 1 бр.
      80. Борислава Димчева – 1 бр.
      81. Стефани Богомилова – 1 бр.
      82. Ина Димитрова – 1 бр.
      83. Ния Нейкова – 3 бр.
      84. Изабел Александрова – 1 бр.
      85. Веселина Антонова – 1 бр.
      86. Олга Радулова – Мауерсбергер – 2 бр.
      87. Десислава Пешева – Николова – 1 бр.
      88. Даниела Колева – 1 бр.
      89. Димитър Балчов – 2 бр.
      90. Алек Попов – 1 бр.
      91. Александър Заралиев – 1 бр.
      92. Атанас Петров  – за доставка в Русе Еконт “Николаевска”  – “за моя сметка всичко!” – 1 бр.
      93. Петя Шереметова – 1 бр.
      94. Бонка Пелтешка – 2 бр.
      95. Николина Конова-Динева – 1 бр.
      96. Марин Маринов – 1 бр.
      97. Диана Чакърова – 1 бр.
      98. Теодора Ламбева – 1 бр.
      99. Стефка Бонева – 1 бр.
      100. Боряна Стоянова – 1 бр.
      101. Велин Николов – 1 бр.
      102. Петър Димов – 1 бр.
      103. Росица Неофитова – 1 бр.
      104. Донка Емилова – 1 бр.
      105. Генади Кондарев – 1 бр.
      106. Мария Тенева – 1 бр.
      107. Радостина Славкова – 2 бр.
      108. Лиляна Йосифова – 1 бр.
      109. сем. Лиляна и Добрин Каневи – 1 бр.
      110. Весела Гицоайка – 1 бр.
      111. Пенчо Попов – Чугра – 1 бр.
      112. Симеон Горов – 1 бр.
      113. Божидарка Божинова – 1 бр.
      114. Галя Костова – 1 бр.
      115. Анета Михайлова и Стоян Йотов – 1 бр.
      116. Ася Иванова – 1 бр.
      117. Моника Пешева – 1 бр.
      118. Младен Марков – 1 бр.
      119. Галя Маджарова – Тапай – 1 бр.
      120. Хайри Хамдан – 1 бр.
      121. Гергана Стефанова – 1 бр.
      122. Вяра и Любомир Любенови – 1 бр.
      123. Андрей Ралев – 1 бр.
      124. Симона Димитрова – 1 бр.
      125. Елена Цицелкова – 1 бр.
      126. Микаел Микаелян  – 1 бр.
      127. Александра Александрова – 2 бр.
      128. Светлана Петрова Гювийска – 1 бр.
      129. Слави Гюмюшян – 1 бр.
      130. Александър Славчев (Антония Костова) – 1 бр.
      131. Калоян Дончев – 1 бр.
      132. Ася Първанова – 1 бр.
      133. Красимира Цанева – 1 бр.
      134. Ивета Цветкова – 1 бр.
      135. Александра Иванова – 1 бр.
      136. Ганчо Ангелов – 1 бр.
      137. Юлиан МакГрегър – 1 бр.
      138. Ивайло Демидов – Ивашкин – 1 бр.
      139. Петър Канев (подаръци за чрд)- 10 бр.
      140. Калина Канева – 1 бр.
      141. Студент (Как се казва?) – 1 бр.
      142. Пламен Петков – 1 бр.
      143. Йорданка Замфирова – 1 бр.
      144. Емил Вълев – 1 бр.
      145. Божидар Пангелов – 1 бр.
      146. Валери Личев – 1 бр.
      147. Йордан Евтимов – 1 бр.
      148. Радослав Гарманлиев – 1 бр.
      149. Янина Танева – 1 бр.
      150. Виолета Кръстева – 1 бр.
      151. Мария Магдалена от Своге – 1 бр.
      152. Читалище Своге – 3 бр.
      153. Гергана Златкова – 1 бр.
      154. Николай Пенев – 1 бр.
      155. Деница Илиева – 1 бр.
      156. Тони – 1 бр.
      157. Росен Христов-Хорс – 1 бр.
      158. Михаил Праматаров – 1 бр.
      159. колежка от УниБИТ – 1 бр.
      160. Ивайло Демидов – 1 бр.
      161. Мирослав Моравски – 1 бр.
      162. Лъчезар Лозанов – 1 бр.
      163. Георги Славов – 1 бр.
      164. Денис Олегов – 1 бр.
      165. Народна библиотека – 18 броя

ОБЩО: 160 БРОЯ + 5 БРОЯ = 165 БРОЯ (ОСТАВАТ САМО 36 БРОЯ ЗА ПОДАРЪЦИ И ПРОДАЖБИ)

Малки ръчичики - задна корица-2

 

1-Malki Rachichki za disc za pechat-001