СКОРПИОНИ – стихове от Петър Канев от есента на 2019 г

Je suis un nègre

Хаос, от който се ражда звезда…

О, бедни, бедни Йори,
какво стана с опашката ти?
Къде е тортата ти с розова захар?
Защо не умря при Гредетин?

Токът изгори
Петер
Холандеца.

 Пикая камъните
от сърцето.

 И Всичкото,
което ще издам
от тайната –
е в нулев брой:
за романа без четене:
– неотразим –
– неотразен – неотразяем.

 

ПРЕМЪЛЧАНОТО

 

В нула часа

страх ме е от образа ми

в огледалото…

Тишината вали в прозореца,
като бяла надежда до мен…

Тишина, тишина …

 Аз съм…

… некромант мидуиум.
На дланите на двете ми ръце
изписано е: М.
Мога да викам призраци
през огледалото нощем,
всеки път, когато
премълча.
Ти си хиромантка медиум.
На дланите на двете ти ръце
изписано е: М.
Можеш да викаш духове
през прозореца денем,
всеки път, когато
премълчиш.
Ние сме врачи медиуми –
трябва да се крием от лова
на вещици:
на дланите на четирите ни ръце
изписано е: М.
Можем да викаме души
в дома ни,
всяка нощ и ден, когато
замълчим.

Всяка премълчана дума в нас
извиква призрак.

Ти премъча “Осъждам те”
и всичките осъдени на смърт
нахълтаха в дома ни –
върволици от обезглавени
в Париж на гилотината
и няколко обесени въстаници
от април 1876-та
се настаниха в гардероба ни –
размахват примките си
и чакат
ракия.
А в детското креватче влязъл е
Горуня.
А после погледът ти се изпразни
като очите на отрязана глава.
Когато те посрещах в коридора,
аз премълчах: “Защо очите ти са празни?”
И “Не ме ли обичаш повече?”.
И всичките млади Вертеровци,
души на всичките самоубийци
от любов
изпълниха дома ни –
увиват, плачат и на колене се молят:
“Обичай ме, обичай ме! Отново!”
и исках да ти кажа: “Изревнувах те”,
но премълчах и
всичките Отеловци в света
и всички мъртви Дездемони
нахълтаха в кревата ни
да се душат там всяка нощ,
а в печката ни влезе Яворов,
в пералнята ни – Лора.
А исках да ти кажа, че човек съм,
че слаб съм, грешен и простих
и извинявай, но…
пръмлачах –
и всички хора влязоха –
сега в дома ни е
стълоптоворение –
не можем да намерим празен кът
от призраци.
Едни се карат, други стрелят на дуел,
а някои кроят войни, а други – вечен мир.
За всяка премълчана моя дума
започват да умират нови хора
и идват вкъщи духове без упокой,
а всяка премъчана твоя дума
повиква вкъщи призрак на добро животно.
И става нетърпимо –
Искам да извикам: “Осъден съм на смърт”
и да приключи всичко
– избягвам на балкона –
гол заставам на простора – зад чаршафите ни –
като призрак –
и искам да извикам: “Тишина! Мълчание!”,
но духовете на духовното ме щипят
– хванали са ме между краката,
изнасят ме навън и хвърлят ме в прозореца –
политам към асфалта като дреха
но в миг увисвам
във въздуха за малко –
левитирам – не –
някой ме прегръща –
затворил съм очи –
дали това си ти –
дали е моята прабаба врачка –
или правнучето ми,
още неродено?

Не съм роден.
Не съм роден от майка.

И време е да се родим сега.
За да изпълним
Смъртната присъда.
И всеки миг, останал преди нея.

В дома ни днес навлизат
бели ангели.

А аз вися навън.
Извън простора.

 

ГРЕШКИ В ЕВОЛЮЦИЯТА

Човек се ражда в мъки
и умира в мъки,
Защото е специален –
създание, което
не бива да се ражда
и не трябва да умира.

 

ПИЯНИЦА

Сутрин в делириумен трескав
полусън
отварям клепачи,
но очите ми са пълни
с марсианци.
Ръцете ми треперят и се питам:
Какво пих вчера?
Какво съм пил 40 години?
Коктейл Надежда?
Метил Самозаблуда?
И ето – една сутрин осъзнаваш
и си казваш:
От 18 години
наливах се
в пробита каца.
Единствена вода,
която има смисъл
да наливаш там
е любовта –
звукът на течността,
шуртенето, ромонът
стопля
сърцата на присъстващи
и минувачи.

От дупката
прокапват
капки

кръв и вино.

 

НУЛА НУЛА

ID
Плюс и минус правят плюс.
А нула и нула – нула – мен.

В седми клас доказах на дъската
Питагоровата теорема
по друг начин – Тагор без пи –
и другарката Цонева
ми писа пет.
А трябваше да ми напише нула.

 

ПРОФЕСИЯ

Аз съм разкачен тролей.
Пътувам към УМБАЛ СБАЛ МОН
МОН НАЦИД НАЦИ ГЕНОЦИД СКОПУС
Крайната станция за скопяване
на нацията
в мрежата на науката
на неуките.
Свалих си тирантите
и гащите ми паднаха.
Сега не съм вързан вече
за линията
и мога да ходя,
където си поискам.
Тръгнах за Самоков
със смъкнати гащи.
Батерията ми ще издържи
още 23 минути.
По жицата се редят
стотици бели лястовици.

Приятели, Африка ни чака.

 

Despair and deception
Love’s ugly little twins
Came a-knocking on my door
I let them in
Darling, you’re the punishment
For all of my former sins

I left love in

 

I LEFT LOVE IN

Без нула броня

Светлината грейва във вашите гриви
също като Христос от луната
като Христос от планетите и звездите
и със звънък глас тихо запяха:
„Днес е часът, в който магаретата виждат
ангелите,
днес е часът, в който магаретата носят
на гърба си
Спасителя.

И-а! И-я!

Ние сме!

1:0

Любовта в леглото
до мен спи –
орлица
нощем –
горда
топла
лъвица –
грифон –
сутрин
в пет
чувствам
крилата му
как бият
в пулс,
прибирам
плавниците си
и пипалата си
и свивам се
и притискам се
в тялото му…

– сънувам:

Морският орел се стрелва
към повърхността
на огледалото
вода.
Делфинът литва в скок
нагоре – към слънцето.
Две вълшебни параболи и…
се прегърщат и целуват
в мига
на безкрая
намига
вселената
на раждането
космос.

Зад Аполонията, на брега на улица
Джулай
в Созополис
застинал е Анаксимандър –
очите му следят на 1 юли
слънчевия
апейрон
– недостижимото –
– непостижимото

– целувката

– на слънчевите

– зайчета.

 

ЧЕРНА ВДОВИЦА

Сърцето ми умира да танцува
с пяна на устата –
гърчи се в неистов суинг
в краката ми.
В неделя
аз съм вдовица
на сърцето ми.
Затворена завинаги в клиника
Любов и Брак.
Понеделник:
по коридорите извратени лекари
се гаврят и експериментират
с децата ми –
не мога да напусна –
искам да ги изведа от тук,
а нямам лист от визитация
и всички доктори са
призрачни.
Рецепционистки без глави
надраскват картона ми
с черни кръстчета
– паяци.
Във вторник: лутам се по коридорите
и само виждам тук-таме останки –
– снимки от децата и сърцето ми.
В сряда: вече почти не съм тук,
но още вързана съм за системата.
Всеки четвъртък на свиждане идва
Партньорът ми – носи портокали –
Дали ме е зарбравил?
Или е простил?
Или е забравил?
Или е простил?
Голямата ми, истинска
любов неистово танцуваща
до пяна
на устата –
Но още само сутрин…
Още ден…
Година…
ден – и пулсът ми ще спре.
В съня ми в следсмъртната кома
две бели същества
ще кажат:
Спасена е.
Простено й е –
Просто –
много,
много,
защото много

е обичала.

И призрачната болница
ще се напълни –

– с ангели.

 

 

12 РИБАРИ

Стиховете просто съществуват.
Аз не ги измислям,
а просто ги ловя като риба.
Безсмислено.
Дори не мога да ги попържа.
Гемията се наклони от риба
в мрежата от лявата страна на борда,
където върху водата е стъпил
спасител, когото
само рибарите го виждат.
А всъщност е необходима
само една единствена риба,
за да се изхрани
човечество.

 

ЧОВЕШКИ СВЯТ

Нищо не е, каквото изглежда.
Дори не е каквото е…

 

ПО АРИСТОТЕЛ

(Етос, Патос и Логос)

 

БЛЯСКАВ УМ

 

Който е с блестящ ум

на 11-годишен

в старо тяло

не е нормален,

до късогледство недораснал

като епилептиците

не може да спре

да вижда

всичкото.

 

Има ли по-голямо изтезание?

 

 

ВИСОКИ ЧУВСТВА

 

На върха, на който глетчерът

не се топи от климатичните промени

блясъкът на слънцето в леда

така опожарява сърцето,

че в шемета

изглеждам на всекиго

хладен и отчужден

като замръзналия труп

на Мелъри.

 

 

НРАВСТВЕНОСТ

 

Нравите ми – мръсни, диви и нескопосани.

Маймунски. От гората.

Така и не се научиха да държат вилица.

Не подлежат на възпитание.

Останаха си от гората

завинаги

честни

като рис.

 

 

ФИЛОСОФЪТ

 

На гръцкия пазар

един шиптър

балканджия

албано-македон,

вместо да прави далавери,

долари

или да върти бакалия,

взел, че почнал да мисли.

Оказал се толкова потентен

в това,

че завинаги го начукал

на света

 

със Шериата.

 

 АЛЕКСАНДРИАДА

(Триптих)

 

ДА ТИ ПРЕГАЗИ СЛОН КОНЯ

(поуки за преподаватели)

 

Когато преподаваш философия

на фуражки или шлемове

последствията може и да са трагични –

нескопосана глобална диктатура във Вавилон

за народите

и афганска сватба

и смърт от алкохолизъм

за младите

диктатори.

 

Пор се крие

някъде.

И излиза.

Винаги.

И във всичко.

 

 

НЕВИННОСТ

 

Кой накрая го отнася?

Буцефал –

– поразен и разпорен.

 

 

ПРАВИЛНИТЕ ВЪПРОСИ

 

Невинните –

винаги ли

ядат

месото

на осъдените

на смърт?

 

 

СКОРПИОНИ

 

На Пейчо Пейчев

 

Черна калинка влезе през прозореца.
Хоризонтът приближава – тъмен. Трака. Пръска –
кръв мастило в облака.
Атланти се давят под Перловска.
В струите танцуват уейв призраци.
В капка дъжд чувам смеха ти.
Сълзят ангели.
Водата е Христос – отново разпнат.

 

Петър Канев,  2019

72565823_694409701051352_9103645403957428224_n

 

 

 

 

 

 

 

 

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s