Космонавт

 

Между 1988 и 1990 г. част от съучениците ми се събираха на “Космос” – там ни правеха истинско капучино с пяна и с канела. А когато нямаше пари за капучино се нареждаха в дълга върволица по бордюра до градинката на НДК с лице срещу “Космос”, а при хубаво време – понякога  и на фонтаните. Бях се пристрастил да минавам от там вечер – да видя кого ще срещна и дали ще се изненадам – хубаво или лошо. Кафето и “Космос” ми липсваха най-много, когато заминах на заточение в казармата в Нова Загора. А когато се завърнах след години “Космос” вече не съществуваше.

Не знам какво и до колко съм говорел аз самият, но обичах да слушам разговорите на съучениците ми, седнали на бордюра. Един разговор съм запомнил много ясно. Може би си говореха Лъчо и Перо от по-горния випуск, но не съм много сигурен вече – спомените избледняват и изчезват. Единият споделяше на другия идея за сценарий как да започне филм. Трябва да е било покрай вдъхновението от кинопанорамата. Помня първата картина от този въображаем филм много добре – врязала се е в съзнанието ми, макар че не знам защо. Ето как започваше сцената: В града вали дъжд. Камерата показва в далечен общ план улиците и постепенно се приближава към фигурата на млад мъж, седнал на бордюра на тротоара в дъжда, без да се крие с нищо от усилващите се едри капки. Постепенно се вижда, че държи нещо в ръцете си. Бял лист. И пише. С писалка. С мастило. Дъждът шурти вече като из ведро. Мастилото се разлива и буквите се разтичат по белия лист и изчезват. Но мъжът продължава да пише.

Това сигурно съм аз.

П. Канев, 2019

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s