ДОБРИТЕ ПЛОДОВЕ

  1. Точно преди 33 години моят съученик полуевреин Виктор

уби всичките току що родени котенца на котката в двора на баба си

срещу майчин дом.

Удавил ги живи в чист спирт, за да се консервират.

Повика ме в къщата си заедно да им направим дисекция,

за да видим как изглеждат мозъците им.

Успокоявах се с мисълта, че котетата така и така

са вече мъртви – все пак можеше и да е вивисекция.

Но котешките черепчета се оказаха твърди –

до мозъка им не можеше да се проникне без да го размажем.

От тогава ме побиват тръпки на ужас всеки път,

когато се сетя за този спомен.

Все още се събуждам понякога през нощта

с този кошмар.

А понякога чувам гласа на Бог Саваот, който

страшно ми говори на иврит от

небето в пустинята.

От тогава съм решил, че непременно трябва да спася котка.

 

2. Тази година помогнах на много стария черен

котарак Драко да се нахрани.

Бяха го пребили други котараци и

гърлото му и челюстта му бяха наранени.

Постлах му столче с одеало на двора, за да

има къде да спи на топло в хладните драгалевски

нощи.

Срещу блока ни в жк “Стрелбище”

спасих престарялата блокова котка от

двойка свраки, които се опитваха да

изкълват очите й и мозъка й на живо, докато

тя се беше свряла да боледува под клоните на

една ябълка върху блоковите гаражи.

Наложи се да се кача лично върху гаражите

и да разгоня двойката свраки с камъни.

Тази година спасих едно малко попче, което

беше изхвърлено живо на плажа от вълните.

Хванах го в дланта си и го върнах обратно

в морето.

Тази година спасих един охльов, който

пресичаше в средата на шосето в село Крапец.

Отнесох го назад в детелините, за да

не го смажат профучаващите коли и

отиващите на плаж туристи.

Но не можах да опазя сърцето си

от отровата

на обикновения фашизъм.

 

3. И няма да отида в рая без сърце.

Чудя се дали да не се наредя за Рая на

животните, но доколкото ми е известно

всички те имат сърца.

Мислех си да се кандидатирам за рая на

амебите,

защото едноклетъчните нямат сърца,

но се оказа, че те нямат и рай, а

и не им трябва, защото се делят и клонират

постоянно и така никога не умират.

Дали да не кандидатствам

за рая на плодовете?

 

Петър Канев, септември, 2018

1-Sur-001

 

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s