прочетох, че любовта е лъжа, която мъжете измислят, за да лъжат жените, че домът е лъжа, която жените измислят, за да лъжат мъжете, а децата служат, за да поддържат тази лъжа дълго време. За какво ли друго са наистина?
Аз пък изпитвам любов съвсем автентично. Даже не знам кога се е появила – било е преди спомените ми. Не съм имал възможност да я измислям, защото тогава още съм нямал мисъл.
Домът ми е грижа, която, ако не обслужваш, ще ти се сгромоляса на главата – де да беше илюзия…
А децата ми са най-голямата ми радост и всеизпълващо чувство за пълноценност, което съм имал някога. Вече кажи-речи не са и при мен, та нищо не могат да поддържат от създалото се разстояние. Но се обичаме наистина, също както се караме наистина, както дишаме наистина, както спим, и както се събуждаме – не само защото можем, а защото така става – няма как иначе.
И дори Бодхисатва да е прав и всичко да е само в съня на Шива, на мен тази нирвана да си подаря коледните подаръци на запад от изтока ми стига – и насън и наяве – и въобще не ми дреме дали вселената е възникнала от голямо бум в космическо яйце или в главата на поспаливо божество, което спи, дори, когато танцува. И слава Богу – има и други по-топли и по-сърдечни вселени из тази поднебесна..
Петър Д. Канев, Фейсбук, декември, 2017 г.
Petarkanevdoktora's Blog 