Когнитивна психология – дискусия на Петър Канев и Александра Михайлова

ПО въпрос 3.
Как мозъкът възприема селективно сетивната информация за действителността, според когнитивната психология, на която се позовава и Кун? Какво филтрира мозъка от сетивните импулси, какво модифицира от тях и как, защо и по какъв критерий го прави?
Интерпретиране на съобщенията. Между мен и света стои моята представа за него /Уолтър Липман/. Селективно възприемане и интерпретация – конструиране на значимия свят.

 

Това би ли се приело за верен отговор?

 

Процесът на комуникация е израз на общата нагласа за общуване, за прокарване на връзки и социални взаимозависимости между хората в обществото. Възприемането на съобщението е прокарване на връзка между съдържанието и ситуацията. Хората възприемат селективно, интерпретират селективно и запомнят селективно. Това зависи от техния социален статус /богати-бедни/, от тяхното образование /високо образовани, ниско образовани/, от тяхното семейно положение и др.

 

Тоест действителността се базира (понещо се отнася до комункацията) на базира на културата ни, на социалния статус и на предсставите заложени ни от родителите и обществото още от детската ни възраст.

 

 

  • Напълно вярно и изчерпателно до тук, Александра, а последният ви въпрос е много важен. Има един известен квантов и ядрен физик Макс Борн – той формулира теорията за актьорите и зрителите – зрителите са и актьори и актьорите са и зрители. Като наблюдаваме действителността ние я променяме чрез самото си наблюдение, и то не само в главата си… Това е много ясно при елементарните части, но важи и при антропологията например. Маргарет Мийд като се опитва да живее заедно с индианците сиукси, за да изучава културата им такава каквато е отвътре, в естествената й състояние, бързо съобразява, че самото нейно присъствие в племето вече е променило неговата култура иче сама тя и въздействието й върху племето е важен фактор, който трябва да включи в изследването си, за да се получи нещо адекватно. Така че новата наука не точно отхвърля, но значително променя разбирането и представата ни за обективно и субективно: Първо, никой не е в състояние да наблюдава обективни явления, защото той или ще ги наблюдава и те вече няма да са обективни, защото ще ги е пречупил и повлиял чрез субекта си, или няма да ги наблюдава и тогава те ще са си обективни (той без вмешателство на човешкия субект на наблюдателя), но той няма да знае, че ги има изобщо, защото няма да ги наблюдава. Това е в основата на теорията на Шрьодингер, известна като “Котката в кутия”. Изходът от тази ситуация е да приемем, че неминуемото субективно въздействие винаги е и ще е част от цялостната “обективност”, от истината за реалността. Реалността не се състои от обекти, а нереалното – от субекти – реалността е субекти и обекти във взаимодействие, взети заедно, връзката по между им. Тогава за научно се смята не това, в което отричаме субективното, а това, в което ясно можем да посочим до къде наблюдението е неминуемо субективно и да изучим и това субективно въздействие като важна част от действителността (примерно Маргарет Мийд реално е сред сиуксите, но тя не нереален фактор, нищо че е субект, дори се получава така, че тя самата като субективно въздействие има много важно значение за цялостта на реалността, която изучава). Субектът трябва да стане обект на изследването, а обекта винаги е повлиян от субекта – това е в основата на теорията за актьорите и зрителите на Борн. Просто и субективното и обективното са реалността, двете взети заедно.

 

Пак по същия въпрос (не съм стигнал до другите) през 80-те години на ХХ век френският физик Пиер Ален формулира теорията за холографската вслена – накратко самата вселена, физическите закони, самата реланост зависи от гледната точка (от позиционирането във времето и пространството) на наблюдаващия я.

 

Това е заложено още в теорията на относителността на Айнщайн – важни са взаимовръзките, няма нищо извън тях, а всяко съотношение примоня и двете неща, които съотнасяме, всяко нещо подлежи на въздействие от други фактори – дори времето и пространството можгат да бъдат изкривени от гравитацията и променени от скоростта на движение, дори светлината мож еда бъде погълната от гравитационен колапс и т.н.

 

A. М.:

И идва теорията за време-пространството, която съвсем замъглява представата за минало, бъдеще, настояще и реалност.

Петър Канев:

Не ги замъглява, а ги уточнява, ако трябва да бъдем точни.

 

А. М.:

.Ако времето не е еднопосочно, то действителността може да БЪДЕ в един и същи момент и в миналото, и в настоящето и в бъдещето, катто остава променлива, тъй като сега, преди и след си взаимодействат…

Петър Канев:

По това ваше разсъждение, цитирам ви: “Тоест действителността се базира (понещо се отнася до комункацията) на базира на културата ни, на социалния статус и на предсставите заложени ни от родителите и обществото още от детската ни възраст.” Това е вярно, но само за част от релаността – за социалната и културната реланост – те се базират на културата и социални статуст, а не реалността на моржовете, на мъглявините или на бактериите…

 

А. М.:

.Сетивната реалност се базира на “софтуера на ума”, нали?

На когнитивната ни обусловеност, която идва от средата, гените и особеностите, които еволюцията ни е дала според нуждите.

Петър Канев:

Но също и на хардуера му. И освен това нито хардуера, нито софтуера са случайни – те не са някаква приумица, а се дължат на многовековен опит на връзка и съчетание с релаността на средата

 

А. М.:

Освен, че се учим как да възприемаме действителността, имам и генетична предразположеност да възприемаме едни неща, а други не, ил да ги възприемаме различно от да речем някое племе, за ччиито ловни умения е необходимо да са далтонисти и да раязличават нюансите на сивото, за да се ориентират по-добре в горска среда…

 

спомням си и един пример за африканско племе, което не виждало ниско прелитащ селскостопански самолет, защото в тяхната култура и език не съществува подобно понятие.

Може ли тогава, да се каже, че възприятието за действителност на човека зависят и от познанията му? Тоест, с колкото повече понятия боравим, толкова повече нщанси и вариации на действителността сме способни да различим?

Петър Канев:

На мен ми е нужно да разбирам правилата за движнеие на автомобили, за да оцелея, но някой индианец от екваториална Бразилия или от високит ечасти на Перу това няма да му е нужно в неговата среда. Ако му светна с мигач, няма да го забележи, може и да не го “види” изобщо – за мозъка му това може да не е важно. Аз пък няма да забележа, няма да “чуя”, че бразилският кълвач е започнал да чука по дървото по-бавно, а за него това може да е много важно – може да означава например, че идва буря. Ценнстната селекция е основен принцип при подбора и подреждането на информация във всяка една система, дори в простите

– ако един орнитолог (специалист по птици) види чапла, той ще видял не само чапла, но ще е видял и къде гнезди и колко са малките й и каква е популацията й – той ще “види” даже и чапли, които не вижда с окото си, но се сеща къде са и какво правят с ума си, заради опита си и познанията си за тях. Същвременно, ако вие не знаете изобщо какво е това чапла, няма да сте видяла чапла въобще, а ще кажете, че сте видяла голяма бяла птица. И вие наситина ще сте видяла точно това – голяма бяла птица, а не чапла. Това по повод историята със самолета…

 

Инуитите в Гренландия и Исладния имат 50 думи за сняг – за тях съществуват не само 50 различни вида сняг, а съществуват 50 съвсем различни неща, които за нас са просто сняг, а за тях не са сняг, а са отделни и различни неща. В български имаме само няколко – сняг, лапавица, суграшица, киша -станаха четири – вие знаете ли от тях кое какво е и че са различни?

 

 

Генетично ни заложено първо какво улавят сетивата ни – окото ни не улавя инфрачервените и ултравеолетовите лъчи, а очите на пчелите ги улавят, защото са им нужни да се ориентират по добре в цветовете, от които събират прашец. Второ, генетично ни е заложено мозъкът ни да филтира информацията от ситивата, която му се “струва” ненужна и тя изобщо да не се обработва, да не довежда до процеси на отчитането и анализа й в мозъчния ствол и кора, както и да се настройва “на аларма” за неща, които е трениран да възприема като важни и да ни ги “показва” ясно и да ги “изтъква” дори, когато са едва забележими или заглушени от шумове или картини. Това обаче кое мозъкът ни ще сметне за важно и кое не зависи най-вече от ценностите на културата и даже от индивидуланите ни ценности като личности. Например аз не бих чувал дишането или съвсем тихото проплакване на бебе, ако не съм имал бебе. Като имах бебе със синуит, което можеше да се задуши всеки момент през зимата, скачах като от камбана дори при съвсем тих звук на проплакване или затруднено дишане. Още по-сложно е – част от нещата, които възприемаме като “сетивна даденост” всъщност са продукт на Хардуера на мозъка ни – например кафявият цвят е изобретение, инвенция на мозъка ни – той всъщност е в червения спектър, но ние го виждаме кафяво, като различен цвят от червения. Смисълъта на това идва от същата причината, поради която различаваме най-много нюанси на зеленото – твърде дълго нашите предци са живели в горите и им е трябвало ясно да различават всички, листа, стволове, клонки, полусенки – а те в сички са “кафяви” и различно зелени. И като капак мозъкът ни е в състояние да си измисли, че виждаме и чуваме неща, които всъщност не виждаме и не чуваме чрез сетивата си, но ги виждаме и чуваме в главата си. Не става дума за халюцинациите, а за ежедневната ни реалност – това идва от стереотипите, от очакванията ни какво ще видим, от силното желание да видим нещо – с това се занимават теоретиците на припознаването (на всеки му се е случвало) и благодарение на тази особеност на мозъка ни илюзионистите и фокусниците има от какво да припечелват…

12003388_775629815896654_2317018520768502542_n

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s