Какво е парадигма, според Допълнението от 1969 към “Структура на научните революции на Томас Кун, отговори на Лилия Буровска, доплънени от Петър Канев

599675_310922979034009_232218693_nДумата „парадигма” означава на гръцки „модел”. През 60-те години на 20 век американският историк на науката Томас Кун използва този термин в смисъл на „светогледен модел”, през който възприемаме, чувстваме, мислим и осъзнаваме действителността. Според Кун парадигмата определя нашия поглед към света, образованието ни, интуицията ни, паметта, която сме наследили от прадедите. Така онова общоприето разбиране за битието ни, което Кун нарича парадигма, определя и начина, по който ще виждаме и усещаме света, дори на сетивно ниво, а усвоявайки парадигмата ние сътворяваме света ни. „Хората, които живеят в различни парадигми, в буквалния смисъл живеят в различни светове“. Но за Кун парадигмата е едновременно и „практически пример за следване”, който се предава в непосредственото общуване от знаещия на желаещия да научи „чалъмите” как се действа и постига определено нещо, от учител на ученик например. Парадигмата е изграждане на общност, на способност да общуваш и да се разбираш с другите. За него парадигмата е пряко свързана с творческата интерпретация (превод) и общуването (комуникация), защото тя формира кода, чрез който хората могат да имат общи понятия и разбирания, а само чрез комуникацията, свързана с превеждането на осъзнатото от нас на езика на другите се изграждат човешките общности. Кун критикува съвременното ни образование за това, че в него липсва творчество и общуване, което противоречи на самата същност на образованието като възпрепятства интерпретирането и промяната на общоприетите заблуди. Болестите на колективната памет в образованието са пряко свързани със синдрома на липсата на достатъчно практическо осмисляне на усвояваните знания, защото знанията могат да се осъзнаят и се усвояват единствено чрез пример и практика. Именно „пример“ е основното значение, което Томас Кун дава на въведеното от него понятие за парадигма – ние винаги се учим от примера, на който подражаваме и който следваме и развиваме, а не от абстрактните понятия и класификации. Без практически пример не може да има истинско образование, нито е възможно да се осъзнае и усвои нова парадигма. Няма бъдеще затворен университет, в който се учат наизуст „свещени“ текстове на непонятен език, изпразнени от смисъл и съдържание. А смисъл винаги е имало единствено в образованието, в което теоретичните знания се срещат с реалния им обект. Истинското образование в полето на устойчивото развитие например можем да постигнем единствено, ако се опитаме да срещнем термина екология с пребиваването в реална екосистема, термина биодинамично земеделие с прекопаването на реална градина, термина гражданско общество с истинското гражданско общество в България и термина устойчиво развитие с всички практики на устойчиво развитие, които можем да открием у нас на живо. Кун твърди, че за да наречем едно нещо парадигма, то трябва да съдържа четири задължителни части: 1. метафизика (представите низа това какво е реалонст, каво е вселена, какво време и пространство и т.н.), 2.символи (фигурите на езика и основните идейни твърдения, които формиратпредставите ни за реалността: например “Всичко е относително” или “На всякодействие отговаря противодействие”, или пък метафори като “космическото яйце”, “големиятвзрив”, “черна дупка”, “холографска вселена”, “времепространствени струни” идр.), 3. общоприети научни ценности (например нужно ли е ученият да е честен втвърденията си и да не лъже, да е отговорен за последиците от откритията си, дае нравствен и др.) 4. практически модели за следване (това което учителият ни е показал как се прави, го правим после и ние по същия начин и го показваме на учениците си).

Петър Канев:

Освен по този за четирите части на матрицата-парадигма – отговорът за тя е: за да се разбираме с другите и да говорим на общ език (обща парадигма) ни трябват:

  1. общи метафизични представи – т.е. когато говорим за понятия като време, пространство, вселена, душа, съдба и пр. (всичко това са метафизични понятия) да имаме едно и също нещо предвид с хората, които обсъждаме тези въпроси,
  2.  Да имаме общи символи, които всички разбираме по един и същ начин – например като кажем “Човешкият организъм е жив” това е символно обобщение, защото съдържа няколко символи с определено значение – “човек”, “организъм”, “жив”. Който не знае какво наричаме с думата организъм, няма да разбере обобщението ни, че организмът е жив. Например какво ще разбере напълно неграмотен човек от някоя затънтена махала в Родопите или от циганско гето, ако докторът му каже: “Трябва да стимулирате имунната система на вашия организъм”. Не знаме със сигурност какво ще разбере, но можем да подозираме, че няма да е много, ако не знае какво означават следните символи, които обобщават определени знания и представи – в случай символите “организъм”, “имунна система” и “стимулирам”.В смисъла на Юнг всички такива символи, които ние мислим за САМАТА реалност (имунната ми система, например) са живи символи, а не са емблеми-символи (не са като емблемата на опел или на адидас).
  3. За да се разбираме с някого трябва да имаме общи ценности – ако за мен ценна е истината, а за него лъжата, ако за мен ценно е да споделиш нещо с другите, а за него да си го къткаш само за себе си, то няма как да се разберем и да говорим на един език, и още – ние можем да говорим за доброто и злото, но ако разбираме съвсем различни неща под тези две думи, пак няма да се разберем, защото няма да имаме общи ценности
  4. Някой трябва да ти покаже нещо “с ръцете си”, да ти го демонстрира на живо, за да го разбереш и усвоиш истински – още в първи клас, ако някой ви обяснява как теоретично се пише (Примерно: “сложете показалеца си под 180 градуса върху писалката и направете въртеливо движение върху листа”), но не ви покаже как да напишете буква, твърде е съмнително, че нещо ще разберете и кой знае дали и кога ще се научите да пишете. Това са практическите образци за следване – тези практически чалъми, които научаваме от знаещите и можещите ги в непосредствената комуникация и демонстрация са важна част от парадигмата. За да наречем едно нещо парадигма, то трябва да съдържа КАТО ОБЩИ между мен и други хора или общности – такива общи по между ни четири части – метафизични понятия, символна система, ценности и антиценности, практически “чалъми”.

 

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s