Въпосът за Другия и формирането на личността при общуването с Другите, при Лакан

Как и къде се заражда Въпросът за Другия и концепциите на Лакан? Как може да се преодолее противоречието между желание и реланост, според сюрреалистите – може, в свръхреланото (сюрреалното), в редките мигове, в които желанието (мечтата) и релаността съвпадат. Според тях търсенето и творческото предизвикване на такива мигове могат да излекуват човешката душа, да я променят и да я обрънат към пълноценност и към повече добро (сюрреалистите не ползват понятието добро, но за тях висшите ценности са свобода, любов и приятелство – можем да кажем, че това е добро, нали?). Терминът сюрреалност (свръхреалност) е създаден от френския поет и писател Гийом Аполинер. Той загива на фронта по време на Първата световна война. Андре Бретон, “вождът” а сюрреалистите, открива, че свръхреалността се появява много по-често и по-цялостно, ако общуваме пълноценно с напълно различни (Други) от нас хора – не от нашата среда, пол, раса, народност, култура, а други. Той разкрива тези си прозрения във фоторомана си “Надя” във връзка с краткото си общуване с една млада жена Надя, която е напълно Друга, напълно различна от него, почти във всяко едно отношение.

12003388_775629815896654_2317018520768502542_n

Рисунки на Надя: Как Надя вижда Андре Бретон? А как вижда себе си? Коментирайте това от гледна точка на:
1. Въпроса за Другия и на теорията на Лакан за огледалото
и от гледна точка и на
2. теорията на Фройд за сублимацията (възвисяването на психическите проблеми до емпатия и катарзис – колективно съпреживяване и сърдечно пречистване – чрез изкуството.

А как Бретон би видял себе си, след като види рисунката на Надя, портрета му, такъв, какъвто тя го вижда?

Как изкуството помага на Надя и Бретон да се опознаят ваизмно и да опознаят самите себе си като личности? Как им помага да станат личности, да развиват личността си?

За приемствеността на идеите на Лакан от идеите на сюрреализма: Лакан участва в групата на сюрреалистите (Бретон, Дали, Пикасо) и възприема и твори заедно с тях цялата им концепция за човека, за душата и за Духа.

Това е естествено, тъй като самият Бретон е практикувал като психиатър през войната и тогава открил Фройд (прочел го на немски) и прилагал метода му за лекува е на неврози, причинени от шок от войната. Дълбоко потресен от войната, след края й Бретон радикално отказва да се занимава с психиатрия, защото я смята за буржоазна репресия над човешки същества, но решава да превърне психоанализата от метод за лекуване на неврози в метод за радикална революция в човешката душа: “човекът трябва да се промени радикално”.

486066_310923475700626_2127349546_n

Той първаночално вижда пътя за тази промяна в:

1. Прилагане на метода на сублимация (възвисяване) на човешките психични конфликти чрез изкуството от всеки един човек, колективно с неговите приятели, чрез колективна емпатия (съпреживяване на чувствата, болките и бляновете на приятелите) и катарзис (сърдечно пречистване)

2. Чрез извличане на най-дълбоките пластове на подсъзнанието на нивото на съзнанието чрез изкуството Бретон вярва, че можем да погледнем честно в очите всичките гадости събрани в нас, но също и че “ровейки се в тинята” можем да извадим от там и най-ярките бисери на човещката душа и на човешкия Дух

3. Бретон вярва, че човеците заедно могат да пеодолеят основополагащия психически конфликт, който Фройд е формулирал като противоречие между това, което желаем (мечтаем) да бъде и това, което виждаме в реалността. Реалността и желанията ни не съвпадат почти никога и това води човека до агресия или до бягство от действителността, но Бретон смята, че човеците заедно мотгат да преодолеят това състояние, ако заедно и с много силно желание търсят и се стремят към обратното: онези редки моменти (бисери в живота), в които мечта и реалност съвпадат: така наречените точки или моменти на свръхреалността, в които мечтата съвпада с действителното. Бретон се вдъхновява за това от един разказ на приятеля си Аполинер, очарователен поет и литератор, който загива като доброволец по време на Първата световна война. В този разказ се разказва за един такъв вълшебен момент на свръхреалност (сюрреалност).

Бретон вярва, че този стремеж да излекуваме душата си чрез среща на мечтата с действителността може да бъде програма за радикална революция на човешката душа, като отключи в нея “контракциите на свободата” и експлозията от радостта от “лудата любов” и така да я отстрани от ужасите на потисничеството, насилието и несправедливостта. В края на живота си сюрреалистът Луис Бунюел споделя, че макар че тази сюрреалистична изглежда като да се е провалила във всичко, тя не се е провалила в едно: “Колкото и странно да ви изглежда, ние наистина обичахме”.

И тъй, Лакан напълно споделя убежденията и програмата на сюрреалистите. Ето защо за него МЕЧТАТА става ключово понятие и ключова мотивация за човешкия живот, за човешката психика, за човешката личност. А обединението, припокриването на трите центъра на трите сфери на човешката психика (релано, въображаемо и символно) в едно това е именно точката на СВРЪХРЕАЛНОСТТА, в който ни е се сливаме с действителността и с мечтанието и с езика, чрез който споделяме с останалите това сливане. Най-сигурният начин да открием това състояние на личностна свръхпълноценността е в любовта без задържки, окови и ограничения: в лудата и весотдайна любов.

Това е свързано с въпроса за Другия, за който Лакан се вдъхновява също от сюрреалистите. Бретон осъзнава и откроява много ясно този въпрос в “Надя”, но по принцип цялата група от приятели сюрреалисти сама по себе си е реализация на себеотвърждаването чрез общуването с Другия – всички те са от различни народности – французи, испанци, германци, италианци, американци, даже има румънец, сърбин, че чак и българин (Петър Бачев, който играе главната роля в “Андалуското куче” на Дали и Бунюел), всички са лудо влюбени, верни и предани на жените си, просто без изключение, ако не броим Пикасо, всички са обсебени от неевропейското и несъвременното: например от африканското изкуство или от изкуството на Ренесанса. Не е било трудно в тази среда да ти хрумнат идеите за въпроса за Другия.

По време на Втората световна война сюрреалистите (без Дали) активно участват във френската съпротива. най-големият мечтател от тях Робер Деснос умира в концлагер. След войната към групата на сюрреалистите се присъединяват ярки поети от новото поколение – Жак Превер, Борис Виан. Групата се разпуска официално през 1968. Всички подкрепят студентските протести и остават сюрреалисти и до края на живота си.

Приносът на сюрреализма в свременната култура и в света на идеите е огромен и несправедливо неодоценен. Един от аспектите му са идеите на Жак Лакан.

Лакан, който също е част от групата на сюрреалистите развива в теорията си няколко от важните за тях понятия – мечтанието, свръхреалността, символите, въображението, Въпросът за Другия.

11999001_775805262545776_3275870978767383768_n

Изкуството на разговора” – така се нарича тази картина от белгийския художник сюрреалист Рьоне Магрит. В каменните блокове се чете думата Reve – сън, блян, мечта, мечтание (аналогът й на английски е Dream)

Важността на “периода на огледалото” в детската психология и в първоначалното формиране на личността е от първостепенно значение, според Лакан. Според него ние ставаме личности като постоянно се оглеждаме в очите на Другите ,всеки човек е огледало за Другия и всеки се оглежда в огледалото на личността, погледа, гледната точка, възприятието на другите, различни от него хора.

Съзряващият човек, който още не е личност, търси и цени подобието в приятелите си – търси и цени те да са подобни на него, да имат подобни на неговите преживявания, вкусове, вълнения, неща, които и двамата споделят. Зрелият човек, който е станал личност, започва да цени не подобието на Другите, а тяхното различие, те.е тяхната Другост – това, с което те са различни от теб, качествата, които ти самия нямаш, уникалното в тях, което никой друг няма – такива хора му стават повече от приятели (приятни) – сатавт му Другари (ближни) – на френски има игра на думи, защото ближен и друг (различен) са от един корен – немаква се за притчита за ближния (добрият самарянин) в Новия Завет (кой всъщност ти е ближния? – може да бъде и този, който е съвсем различен от теб). Освен това, когато се съпоставяш с хора, които са различни от теб, ти се самоосъзнаваш като личност, разбираш с какво си лечен (отличаващ се), с какво си различен, с какво си отличен спрямо другите хора, така придобиваш самочувствие и себепознание, чувство за самостойност и за самосъзание. И накарая – общуването с Другия (а не с подобния) обогатява и двете страни – те и двамата стават по-богати, по-мъдри, по-осъзнаващи като се огледат и видят през гледна точка, напълно различна от тази, с коята са свикнали в своята среда, различна от стереотипите, къма които са привикнали с подобните не тях хора, коит осподелят едни и същи стереотипи. Така общуването с Другия ни спасява и от още една клопка на човешката релазицаия – клопката на стереотипите и закостенелия им догматизъм. С колкото повече и по-различни хора общуваш пълноценно, толкова повече ти самият ставш ярка и открояваща се личност, според Лакан. Това е вкратце Въпросът за Другия.

10423909_590041467788824_345026055588370964_n

Дискусия на Петър Канев, Галина Тасева и Гена Торес по повод идеите и живота на Лакан:

Gena Torres Lacans four orders

Galina Tasseva според теорията на Лакан реалното, въображаемото и символичното са свързани по подобен начин на пръстените на Боромейския възел. Разрязването на който и да е пръстен, би причинило разпада на цялата система smile emoticon

Петър Канев Може да се добави и още, че това е един от моделите на полицентрични системи – възела – човешката психика е представена от Лакан като възел с три равнопоставени и взаимнопреплетени центъра smile emoticon

Айде сега въпрос за 7,50: а какво има там, където и трите сфери се припокриват – там в средата?

Galina Tasseva не е ли човешката психика?

Gena Torres The symptom

Petar Dobrinov Kanev Е, да, топло – целостта на човека като личност е близо. Човекът като автопоеза себетворящо се същество – пак близо. Давам джокер: къде Лакан публикува първите си произведения – в кое списание?

Gena Torres1932 в някакво медицинско издание
Петър Канев: Ами най-първата му статия не е запазена, защото са го изгонили от конгреса, на който я е представил. А за след това в английската уикипедия пише следното: Lacan was an active intellectual of the inter-war period—he associated with André Breton, Georges Bataille, Salvador Dalí, and Pablo Picasso. He attended the mouvement Psyché that Maryse Choisy founded. He published in the Surrealist journal Minotaure and attended the first public reading of James Joyce’s Ulysses. “[Lacan’s] interest in surrealism predated his interest in psychoanalysis,” Dylan Evans explains, speculating that “perhaps Lacan never really abandoned his early surrealist sympathies, its neo-Romantic view of madness as ‘convulsive beauty’, its celebration of irrationality, and its hostility to the scientist who murders nature by dissecting it”.[10] Others would agree that “the importance of surrealism can hardly be over-stated… to the young Lacan… [who] also shared the surrealists’ taste for scandal and provocation, and viewed provocation as an important element in psycho-analysis itself”. Дали има някой, присъствал на лекцията? Преподадох ви го

Test UNIBIT KI 26 KIZ 2015 - Microsoft Word 17.9.2015 г. 152822

2 допълнителни въпроса към този, с повишена сложност за 6,50:

1. Как свързват тази крилата мисъл на Лакан с неговата теория за личността и по-специално със следните й аспекти: Въпросът за Другия и Теорията за огледалото?

2. Как са изразени тези теории на Лакан в поетична форма от Алън Парсън и Ерих Улфсън от прогресив-рок групата “Алан Парсънс Проджект” в албума им “Фройдиана”, който е посветен на психоанализата, комнтирайте текста на песента “I am a Mirror”, която е посветена на Лакановата теория за личността и Другия, цитирам:

Suppose I were to tell you that the meaning of dreams
Is not all that it seems and the ultimate truth is a lie.
And you are just a puppet who can dance on a string.
Do you feel anything?
Would you laugh? would you care? would you cry?

But the meaning of life is a mystery, how can anyone disagree?
And the music of life is a symphony which we play in a minor key.

I am a mirror. I am a mirror. looking at me you see yourself
I am a mirror. I am a mirror. every face is someone else.
Look at me smile and you’re the clown. and if I dance you turn around.
Look in my eyes and see your tears until the music disappears.

So if you are confused and don’t know which way to go.
You will certainly know. from the moment we’re living we die.
And if it’s all a crazy game you don’t want to play
Tell me what you can say.
It’s a joke. it’s the truth. it’s a lie.

But the meaning of life is a mystery that we don’t understand so far.
And the music of life is a rhapsody if you’re happy the way that you are.

I am a mirror. I am a mirror. looking at me you see yourself
I am a mirror. I am a mirror. every face is someone else.
Look at me smile and you’re the clown.and if I dance you turn around.
Look in my eyes and see your tears until the music disappears.

And the meaning of life is a mystery though we live it from day to day.
But the music of live should be harmony so that anyone here can play.

I am a mirror. I am a mirror. looking at me you see yourself
I am a mirror. I am a mirror. every face is someone else.
Look at me smile and you’re the clown. and if I dance you turn around.
Look in my eyes and see your tears until the music disappears.

https://youtu.be/Rmx3_6aRanQ

 

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s